Докога ще търпим лъжците на прехода!

Иво Райнов

Юни 2015-та. Ловеч. Един чезнещ град се задушава в мъглата на прехода. „Преходът“  е мръсно понятие. Време на зловеща ценностна деградация, време без правила и задръжки, без закони, без срам, без морал, без надежда. Казват, че преходът в  България почти си е отишъл. Не знам за България, но в Ловеч се е вкопчил здраво в живота ни и точи лиги за шести мандат.

Помните ли защо намразихме прехода? Заради онези с куфарчетата, в които изнесоха нашите пари. За да ги дадат на мутрите, които да изкупят мечтите ни до последната капка. Заради отрочетата на партията – разсипница,  които станаха ортаци и покровители на същите мутри. Заради другарите, които  точиха банки, фабрики, фирми, програми и прехвърляха нашите капитали в своите сметки.

Защото съсипаха нашите работни места за да ги прилапат на безценица и да рушат до насита.

Защото сринаха държавата за да прогонят младите, в които виждаха заплаха.

Защото корумпираха съд и полиция за да имат чадър, под който да си стискат ръцете в мръсни далавери.

Защото сляха власт и пари за да ни направят зависими от тяхното благоволение на входа и изхода на деня и живота ни.

Може би някъде преходът е прибрал зловещите си пипала, но тук е обсебил душите ни. В Ловеч покварата на прехода все още тържествува, а нейните резиденти вместо да поемат към съда и затвора седят безнаказано в административните офиси, продават хляба ни, търгуват със здравето ни, купуват мълчанието ни, унижават ни да работим за жълти стотинки и да треперим за скапаната си работа. Защото те контролират всичко – от администрацията до фурната, от работните места до вестника, от участъка, в който ще приемат жалбите ни до съдебната зала, където ще ги отхвърлят.

Нима не виждаме, че този град се управлява от шепа комсомолски лицемери, които го парцелират според  своите икономически интереси? Нима не знаем, че подариха града ни на шайка мутри, а сега се радват на парите и благодарността им? Нима не научихме, че покровителстват приятелчета, които съсипаха икономиката и изхвърлиха от работа нашите родители, роднини, познати? За да ни направят бедни, страхливи и зависими! Нима не сме наясно, че създават икономически кръгове от близки и приятели, с които изсмукват всяка благинка от този град и ни отнемат и минималните шансове да живеем достойно? Нима не се досещаме, че злоупотребяват с парите от нашите данъци и от европейските програми?

Толкова ли не ни омръзнал скапания живот във феодалното владение на една комсомолско-бандитска клика! Сковани от страх, мълчание и подчинение сме идеалните жертви, които избират и легитимират лъжата и лъжците на прехода.

Той (преходът) и те (лъжците)няма да си отидат сами. Нито ще съборят стените от корупция и беззаконие, сред които са се окопали. Казват, че на национално ниво преходът свършвал, защото е пораснало друго поколение, което не помни родилните мъки на робството. Тук, обаче, няма млади. Те заминаха, защото не искат да пропилеят живота си в мъглата на прехода. Не ни достигат и месии, на които да поверим спасението на своите смирени и безразлични души. Тук края на прехода може да бъде само наше дело. На тези, които ценим свободата повече от оцеляването и знаем, че бъдещето не се разменя за купичка днешен полусит обяд.

Средата на второто десетилетия на двадесет и първия век, а Ловеч живее в руините от к.политическия крах от края на отминалото столетие.Пет мандата ни водят в мъгла от лъжи и манипулации. Толкова ли са перфидни пастирите или са слепи овците? Животът няма римейк и не може да бъде рестартиран с фал на всеки четири години. В мъглата ще намразим дори мизерния му остатък. Струва ли си!