Иво Райнов
Реших всеки понеделник да припомням добрите новини от миналата седмица. Новините, които засягат всеки от нас. Само добрите новини. Ежедневието е достатъчно гневно, напрегнато, свъсено, трудно, за да се връщаме отново към лошите факти. Нека запомним само доброто, за да го съхраним и умножим до следващата седмица или следващия месец. Животът на много от нас протича под Стратеш. Тук са нашите деца, родители, приятели. Затова ще припомням предимно добрите ловешки новини. Ще добавям и кратък акцент на най-доброто, което сме преживяли под слънчевите лъчи между Дунав и Родопите.
Време е да хвърлим поглед назад към отминалите 168 часа. През седмицата Ловеч чу три добри новини. Малко преди да подаде оставка Министерският съвет финализира процедурата по предоставяне за безвъзмездно управление от община Ловеч на казармата в центъра на града. Така завърши една сага започнала още преди десетина година и прехвърляна в папките на няколко правителства и областни управители. Една сбъдната кауза на господин Милко Недялков, който я започна в качеството на председател на общински съвет и я осъществи като областен управител. Радостта е основателна, защото получаваме имот, който може да оформи едно ново градоустройствено пространство в центъра на Ловеч. Идеи не липсват, но трудното предстои тепърва. Трябват много средства, а местният бюджет е безпомощен да ги осигури. Общинските намерения се свързват с европейски пари, а те могат да дойдат най-рано след 2-3 години. До тогава трябва да се освободят местни средства за поддръжка или належащи ремонтни работи, защото оградата вече заплашва да се стовари върху пешеходците по булевард „България“.
На същото заседание държавата ни предостави и Къкринското ханче. Най-накрая този култов паметник е под местно управление. Там също са нужни средства за реновиране и развитие, но ще разчитаме и на държавна подкрепа, защото паметникът е с национално значение.
Хубава новина от седмицата е и опазването на стоматологичната клиника в Ловеч. От известно време има инвестиционно намерение за закупуване на сградата. От една страна местната администрация е задължена да представи искането за решение от общинския съвет, а от друго се усеща изкушение да бъдат спечелени пари от все по-трудната приватизация в града и общината. Но на цената на унищожени зъботехнически лаборатории и сериозни проблеми пред стоматологичните услуги и бизнес.Затова повече от 1200 души се подписаха срещу приватизация на стоматологията. След силен обществен натиск, миналия четвъртък, подписката влезе на заседание на общински съвет. Решение по подписката не бе формирано, но за кмета и администрацията стана ясно, че има значителна публична съпротива срещу приватизацията. Местното управление се огъна под натиска и за момента приватизацията се отлага, като се мисли по алтернативни предложения за поддържане и развитие на сградата.
В България имаше една хубава новина, която засенчи всички останали – отдавна чаканата оставка на правителството. Така вече със сигурност тръгваме към избори, които носят за едни шанс за промяна, а за други облекчения от бремето да управляват без подкрепа. Както се знае всяка промяна носи надежда.
Е, толкова от миналата, повече радост през следващата. В очакване на още добри новини, ви желая хубава седмица и слънчево ежедневие!
На пирамидата ДПС вече са и нужни не милиони, а милиарди държавни пари
Станишев-Пеевски
След като очертанията на Пеевски и на ДПС съвпаднаха напълно, анализите стават много по-лесни. Анализираш един субект – ДПеевСки – а не два. И ето как изведнъж става ясно, кой какви ги върши – и защо сегашният танц на ДПеевСки няма да го отведе там, където му се иска.
ДПеевСки със сравнителна лекота направи пирует на 90 градуса. С изнесен встрани крак шутира БСП и я изкара извън голямата властова игра. С протегната ръка забърса ГЕРБ и ББЦ. Заедно с ДПеевСки в същата посока се преподредиха останалите участници в голямата „коалиция Пеевски“: БНБ, част от върхушката на сегашното правителство (явно ще виждаме познати физиономии и в следващото), прокуратурата и съответните медии.
За щастие сработи физически закон, описан още от Нютон – че всяко действие провокира еднакво по сила противодействие. Така освежената „коалиция Пеевски“ се натъкна не само на ефективна съпротива от страна на разгневената БСП, но и на решителния отпор, напълно безпрецедентен, на всички профсъюзни и работодателски организации в страната. Но не тази съпротива е факторът, гарантиращ провала, в средносрочен план на „коалицията Пеевски“.
Бомбата, която цъка под краката на инак успешно танцуващия ДПеевСки, е друга
Става дума за пари – по-точно, за техния недостиг.
Схеми като „коалицията Пеевски“ са извънредно неефективни откъм сечението „вложени средства – получени ползи“ (cost effectiveness). Всяка крачка напредък на такива субекти изисква двойно повече ресурси от предната. Разходите се увеличават в геометрична пропорция, докато успехите (т.е. завладяването на все нови властови позиции) растат с аритметична. Ще рече: „коалицията Пеевски“ не се възпроизвежда на собствена основа. Тя може да расте само с вливането на все нови и все по-големи финансови потоци – видяхме това дори само в начина, по който бившият член на коалицията Цветан Василев успя да лансира ББЦ на Бареков. Единствено чудовищните пари, вложени в начинанието, доведоха до (минимален) политически резултат.
Получава се класическа пирамида, а това е крайно нестабилно явление с предизвестен край
Усложняването на достъпа до необходимите (все по-големи) ресурси обяснява проблясващия от време на време финансов план на случващото се напоследък. Да огледаме събитията от лятото на миналата година, за да видим „филма“ в действие.
Явно още в разгара на протестите срещу Пеевски самият той е започнал да усеща остър недостиг на свеж финансов ресурс. Което обяснява трескавото усилие да се вреди в големите държавни поръчки и обекти. Внезапно се оказа така, че всички големи фирми в строителството станаха на Пеевски. И блокираха на останалите достъпа до парите за строителството на пътища и обновяването на жп трасетата. В началото на тази година пък разбрахме, че и всички фирми, закачени за „Южен поток“, са свързани с ДПеевСки. Дори старите „червени“ играчи бяха избутани встрани. Което показа не толкова силата на Пеевски, колкото отчаяната, готова на всичко трескавост в търсенето на свеж финансов ресурс.
Дотук – пътища, жп, „Южен поток“. Явно не беше достатъчно обаче, защото внезапно бе нанесен прокурорски (т.е. пеевски) удар по прословутия енергиен играч Богомил Манчев. ДПеевСки се опита да го избута встрани, за да се настани и покрай хранилката „АЕЦ Белене“.
Пирамидите не могат да спрат на едно място, защото ще се разпаднат. А тук внезапно и изненадващо се получи дори отстъпление: АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ бяха спрени. И подредилите се покрай тях фирми се оказаха лишени от огромния финансов ресурс, който им беше жизнено необходим като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
В такива ситуации, помним, Остап Бендер се оглеждаше внимателно, за да види къде са се събрали някакви пари, за да измисли начин да ги вземе.
Но докато Остап Бендер се задоволяваше с милиони, на ДПеевСки са му необходими милиарди
След запушването на ядрената и на газовата хранилка къде в страната имаше милиарди? Само на две места – в банките и в държавата. Така започна блицкригът срещу КТБ, довчерашен банкер на Пеевски. Цялата „коалиция Пеевски“ се подреди в един строй, за да постигне максимално бързо няколко удара, с които да събере няколкото необходими оттук насетне милиарда:
– Взе КТБ от Цветан Василев, за да я подчини на БНБ (която е част от „коалицията Пеевски“).
– Опита се да въведе „банкова ваканция“ (затваряне на всички банки), за да изпомпа в калабалъка едни милиарди за себе си, докато българският народ се втурне да бъде спасяван от ГЕРБ (новопостъпил член на „коалицията Пеевски“, на мястото на БСП).
– Подготви извънреден закон за КТБ, чиято цел беше да вкара милиарди, взети от данъкоплатците, на мястото на вече употребените (липсващи) милиарди. За да има оттук насетне нови милиарди на мястото на старите.
– Подготви извънредно актуализиране на бюджета, за да си осигури още малко милиарди.
– Опита се изненадващо да нанесе удар чрез вземането на (държавно гарантиран) заем от „Газпром“ – т.е. барем един милиард, който после да бъде платен от държавата (данъкоплатците).
Точно финансирането е ахилесовата пета на ДПеевСки. Допреди година-две му бяха необходими само един-два милиарда от някоя участваща в схемата банка. После лъсна необходимостта от още милиарди – от газовата тръба и от атомния бойлер в Белене. И точно когато нуждата от милиардите стана истински задушаваща – оказа се, че те са недостижими. Няма и не може да има АЕЦ „Белене“. Няма и не може да има „Южен поток“. Няма „банкова ваканция“. Няма извънреден закон за КТБ. Няма актуализация на бюджета.
Нещо повече – дори вече няма и банка, която да участва в схемата с едно-две жалки милиардчета (е, имат си една, овладяна наскоро, ама тя е толкова малка, че не може да ги захрани и за седмица). Не само липсват жизнено необходимите нови милиарди; и старите, вече крайно недостатъчни, също ги няма.
…И изведнъж ДПеевСки се оказа в състоянието на кит,
изхвърлен на сушата
Огромно, страховито туловище, което може да вирее само в дълбоките води, а сега се е проснало – и се смачква под собствената си тежест – на някой каменист бряг.
В същото време ДПеевСки не може да си позволи да спре харчовете дори за един ден. Цялата издигната постройка и на „коалицията“, и „медийната империя“ иска всекидневни финансови инжекции. В момента обаче постъпления няма. Само харчове.
Какъв е изводът (т.е. освен, че „коалицията Пеевски“ ще се продъни финансово преди края на годината)? Изводът е очевиден: провалът на ДПеевСки във ВСИЧКИ опити да всмуче нови милиарди демонстрира, че в България има демокрация – и че докато това е така, моделът „коалицията Пеевски“ е обречен на провал.
„Има демокрация“ – ще рече, че в крайна сметка гражданският натиск сплашва играчите и те отстъпват; и че поставени под такъв натиск, от време на време някои институции пазят обществения интерес. Да огледаме отново опитите на ДПеевСки да намери финансиране, един по един:
– Опитът за бързо и скришно ликвидиране на КТБ не успя, защото се натъкна на отпора на обществеността – „#нямадаплатим“.
– „Банковата ваканция“, макар операция, проведена на тъмно, се провали поради съпротивата на банковата гилдия, президента и усетилата се в последния момент (т.е. че ще бъде изкарана виновна) БСП.
– Извънредният закон за КТБ също се провали, тъй като се натъкна на граждански и политически (пак президентът и БСП) отпор.
– Актуализацията на републиканския бюджет се провали по същите причини.
– Заемът от „Газпром“, макар също подготвян на тъмно, като операция на диверсанти, не се случи, защото играчите в последния момент се уплашиха от общественото мнение и от ЕС.
А време вече няма. Задава се
двумесечна „банкова ваканция“ за самия ДПеевСки
който ще е принуден всеки ден да харчи пари, без да получава финансови постъпления. Защото едва ли служебното правителство, определено точно от този президент, който имаме късмета да имаме, ще се поддаде на неминуемия натиск – колкото и свиреп, трескав и отчаян – на ДПеевСки. Да ставаше дума за милион-два, щеше да е възможно. Но няма как служебното правителсво да даде търсените милиарди.
А след изборите? Вариантите са два: или ДПеевСки вече е фалирал, или – по-вероятно – още не е, но е затънал в титанични дългове. И ще трябва да намери отнякъде, тук-сега-и-веднага, 3-4-5 милиарда. И това – преди зимата. Дори да си представим, че някакъв вариант на „коалицията Пеевски“ е на власт към онзи момент, няма как да си представим самоубиеца-премиер, който изведнъж ще отскубне отнякъде милиардите, за да ги даде на ДПеевСки.
Както „изпокарването“ на Пеевски и Цветан Василев, така и идващият фалит на ДПеевСки не е просто резултат от хищния нрав на участниците. Те се хващат за гушите едва тогава, когато сработва демокрацията – когато гражданството и някоя и друга институция (или дори – партия) ги притиснат.
В крайна сметка България не е Русия и постсъветски схеми от типа на „коалицията Пеевски“ са обречени. Само стойте и гледайте. Е, със затегнати колани, де, защото турбуленцията тепърва започва.
“доказан експерт напуска града ни “ – хихихи това ще го пропуснем
Това не е толкова далеч от истината…
Няма ли кой след последните новини за новата коалиция да напише протяжно есе в стил младите мягат от Ловеч,младо семейство си фалирало бизнеса,доказан експерт напуска града ни ?Чакат вдъхновение,що го получат
През измналата седмица,по думите на автора,се чу добра новина,.Големия Мъж на българия,Мечтата на всяка секретарка,фризоьорка и сервитьорка,си купи булчинска рокля с цепка отзад и екзактно се надупи.В името да продължим да крадем и безчинстваме.Това е добрата новина..Да ни е честита новата синьо турска коалиция.
Че как тъй страдащи от комунистическо полудяване да не принудят Общината да им разрешат плячкосване???