Иво Райнов
Вчера беше ден за дипломиране. Когато се дипломират мои класове, винаги изживявам тези дни със смесени чувства.
От една страна с радост и задоволство от успеха на порасналите деца, от друга с алергия към нашествието на политически лица, които се „оглеждат“ в техния блясък. Особено преди избори.
Беше гротескно да гледам ПиАр-и, обсебени от присъствието на своите политически ментори.
Вместо във фокуса да бъдат героите с отличните дипломи, с дръзките мечти или ерудицията, надскочила още сега епигоните, които лъскат имидж с техния празник. Сигурен съм, че тези официални лица не запомниха нито броя на пълните отличници, още по-малко попитаха за числото на десетките езиковци, завършили училище с отличен успех.
Гнуся се от факта, че ловешките интернет сайтове не показаха снимка на 17-те пълни отличници от гимназиалното обучение в Езиковата, но бяха наводнени със фотоси на политически несъстоятелници.
Езиковата е оазис на духа и люпилня на мечтатели. Заради страхотните деца и невероятните учители. Въпреки посредствените местни политици.
Ако игнорирам мръсните политически попълзновения, вчера беше ден на гордост. От моето момиче Велиана, което бях щастлив да видя първенец на випуска. От още четири мои прекрасни деца, които получиха плакетите на пълните отличници. От дузина други, които споделиха аплодисментите заедно с тях. От десетките, които вчера доволно позираха с отлични дипломи. От целия випуск, който постави гимназията сред топ училищата след проведените матури!
Вчера все още бяха наши деца, утре ще станат нашите посланици. Млади хора, които ще дръзнат да променят света и да катерят най-високите върхове.
Вчера бе последният шанс да им се порадвам!
Млади, красиви, усмихнати, способни, обладани от вяра. Нашите деца, моите деца.
Толкова е готино да ги виждам пораснали, успели и да се лаская, че имам частица заслуга за техния успех. И гледайки с умиление тяхното дипломиране да мечтая , че утре ще си спомнят моите уроци, ще повтарят мои думи, ще изричат моите послания.Децата, които възпитахме колкото можахме.
На изпращане емоциите са объркани. Радостта се сменя с тъгата, гордостта със съмнението, надеждата със страха. Децата ми са толкова щастливи, че бързо забравям негативните страсти.
Днес е ден на гордост, благодарност и надежди. Днес е денят на моите деца. Въпреки посегателствата на политиците и техните ПиАр-и.
Забравям ги.
Щастието на децата ме заразява, а замечтаните им погледи ме зареждат с надежда. Чак сега виждам, че денят е слънчев и някак си ласкаво топъл. Като своите слънчеви герои!
ееее – къде беше митрополита, когато г-н Цанко Петков (бог да го прости) ми връчи дипломата с култовото „Айде – и повече да не съм те видял тука“ 🙂 🙂 :'(
Росене, да не е било по времето, когато един почетен на Ловеч са го хванали в Софето ревизорите с милионче, откраднато за джобни?
Такива са почетните ни през последните години, крадци и мошеници, лика-прилика с управниците.
А директорите на училища ги канят да раздават дипломи на учениците. Голяма чест за децата, няма що…
Радвам се да прочета написано от учител онова, което като родител ме дразни през последните години. Училищата, вместо да са места, където децата не би трябвало да имат допир с политиката и нейните гнусни представители, все повече се превръщат в арени на партиен пи ар и мръсни предизборни борби. Какво виждат пред себе си децата? Лицемерни физиономии на нечистоплътни, най-често необразовани и неграмотни мъже и жени с празни погледи, които гледат на децата като на декор. Най-лесно е да вплетеш един мръсник в множество от чисти, умни и отлични деца, и той да паразитира покрай тях, като смуче от техните успехи, за да прикрие подлата и крадлива душа.
Вашият и трудът на децата бе нагло откраднат от политиците. Радвам се, че поне ти го осъзнаваш, за разлика от директора ви.