Павлин Иванов
Когато колите идващи насреща започнаха да примигат със светлини помислих, че колегите шофьори ме предупреждават за поредната полицейска камера за превишена скорост. Празникът на Велико Търново от години е атрактивно и много посещавано събитие. Нормално е полицията да бъде навсякъде, в опитът си да ни спаси от самите нас, от нашата надменност, от увереността, че сме безсмъртни богове яхнали мощните и бързи коли и мотори .
Колкото повече приближавахме бензиностанцията на „Лукойл“, малко преди Севлиево, толкова повече и по-настоятелно пресветваха шофьорите, докато не видяхме сините мигащи светлини на патрулките, затворили едното платно за движение. Бензиностанцията беше странно пуста.
Две бели покривала върху асфалта изникнаха сякаш иззад нищото. Паднал на земята зелен мотор. Някакво странно усещане за déjà-vu.
Виждал съм много катастрофи, смачкани до неузнаваемост коли и мотори, но всеки път, когато видя белите покривала, върху тъмния аслфалт, ме обземат тъга и яд.
Знам, че всяко такова място е последно за нечии син, брат или баща. Гадно е в първият истински пролетен ден да разбереш, че два млади живота са прекъснати.
Но знам и че никой не е в състояние да ни спаси от самите нас!
Прибирахме се от екскурзия и бяхме на два автомобила разстояние от цялата работа… Бяхме свидетели на самото покриване, беше абсолютно червена гледка, нямам думи, да чакаш този ден, само и само, за да откриеш мото сезона и бам, това да се окаже твоят последен ден в живота, ужас, дано поне почиват в мир…
Не ги познавам! Покой на душите им! И дано са все по-малко белите платна на пътя! Боже, пази ни!
Поклон! Да почиват в мир!
Няма как да харесам такава публикация ! Момчетата бяха познати на дъщеря ми 🙁 ! Поклон !