Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Огромната административна тежест е дамоклевият меч, надвиснал над образователната ни система. „Бумащината“, както закачливо я наричат мнозина в системата, далеч не е безобиден и малък проблем, който лесно бихме решили с няколко нормативни оптимизации. Защото точно този проблем доказано отблъсква младите учители от решението да се посветят на професията.

Анкетата на Синдикат „Образование“ показва недвусмислени резултати за огромното и непосилно административно натоварване на педагогическите специалисти във всички образователни институции. Учителите, участници в анкетата, са признали, че тяхната работна седмица достига до 59 часа, при максимална норма по Кодекса на труда от 40 часа. Средната продължителност на учителската седмица е  49 часа и се е повишила с час за последните две години. Административната работа, без пряка връзка с учебната дейност, е в размер на 15 часа и за този период също се е повишила с 3  часа.

60 % от анкетираните учители декларират, че са били задържани в училище и детската градина със заповед на директора, без да им е възложена конкретна дейност. Според учителите, МОН оказва засилен натиск върху регионалните управления по образование и директорите на образователните институции, за да могат да се осъществят хилядите административни дейности със спорен образователен ефект.

Синдикат „Образование“, след като обобщи огромния брой предложения на колегите от цялата страна, синтезира и представи като наложителни редица конкретни предложения към  МОН за работата на Комисията за борба с бумащината:

  1. Бързо въвеждане на административна и методическа дигитализация във всички възможни процеси и дейности на образователната система;
  2. Въвеждане на електронна документация, която да бъде единствено легитимна, като гратисният период на паралелното водене на писмена и електронна форма да се лимитира на една година;
  3. Намаляване на документацията на учениците със СОП и броя на задължителните екипни срещи;
  4. Докладите и справките, свързани с учениците в риск, талантливи ученици и изоставащи ученици, да се премахнат като безсмислени;
  5. Намаляване на документацията и оптимизиране на реда за организиране на ученически пътувания, екскурзии и излизания извън двора на училището с учебна цел /сега образователната институция изготвя 10 документа и това отнема 10 дни интензивна работа/;
  6. Премахване или намаляване обема на задължителните доклади, които класните ръководители и учителите по отделните учебни предмети трябва да пишат в началото на учебната година, в края на всеки учебен срок, в края на учебната година;
  7. Премахване на изискуемата документация при допълнителната работа с ученици през лятото;
  8. Годишните тематични разпределения да бъдат само в електронен вариант;
  9. Анкетите за училищен тормоз да се провеждат от психолога/педагогическия съветник, който да движи процедурата по анализ, обобщаване и намиране на решения;
  10. Облекчаване на процедурите за наказания на ученици, като се премахнат всички съпътстващи протоколи, които формално доказват процедура;
  11. Да отпадне изискването преструктурирането на учебния материал да се извършва писмено и да се утвърждава от директора, който не е специалист по дадения предмет. Всеки учител в началото на годината изготвя тематично разпределение и когато се налага, сам го актуализира;
  12. В графици да се вписват само класните работи, а не всички писмени работи /контролни/, които още при първия неучебен ден /независимо от причината/ вече не са актуални. Контролните работи да се провеждат след съгласуване със самите ученици, за да се избегне струпване на писмени работи;
  13. Всяко дете в риск, талантливо дете, изоставащо дете има план за обща и допълнителна подкрепа. За съжаление, тези планове са изцяло формални и трябва да бъдат незабавно премахнати;
  14. Отмяна на Наредбата за приобщаващо образование на МОН, обнародвана в Държавен вестник, бр. 89 от 11. 11. 2016 г., и приета с ПМС № 286 от 04.11.2016 г. Тази наредба постига точно обратните резултати – тя изисква попълване на ненужни документи и въвежда абсурдни задължения, спъващи същинската работа на учителите. На практика документът отнема времето и енергията, които учителите биха вложили за работа с учениците, обект на тази наредба;
  15. Спиране на постоянното психологическо насилие над директори и учители, които държавната образователна администрация  упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления. Лошото планиране от страна на администрацията на МОН рефлектира в постоянно изискване на спешни документи с абсурдно кратък срок на изпълнение от РУО и педагогическите институции;
  16. На директорите на училища и детски градини са възложени да изработват всякакви наредби – (пр. Наредбата за борба с тероризма!!!), без да са специалисти в тези направления. Да се забрани на РУО да вменяват на директорите и учителите изработването на наредби и стратегии, които са извън техните педагогически компетенции. Последните да се вменят на оторизираните институции – МВР, МОН, МТСП и др.
  17. Предложения за промени в наредби:

    Наредба  № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование;

    Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование;

    Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците;

    Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

 

Българските ученици са големият губещ от излишната административна работа, защото „бумащината“ краде от времето за работа с тях, до досада и умора и е предпоставка за по-ниско качество на образователния процес.

„Бумащината“, освен че отблъсква от системата младите учители, натоварва и ощетява и действащите над 90 хиляди учители с дейности, които не са заплатени. Според анкетата на Синдикат „Образование“, учителят работи близо 20 часа седмично над установеното му работно време, като тези дейности не се заплащат от МОН. Те се включват удобно в така наречената „длъжностна“ характеристика, с надеждата тя да не се спука при такова раздуване на задълженията и отговорностите. Всеки учител, при сега вършената административна работа, би трябвало да получи по 200 лева допълнително заплащане като „добавка административни дейности“.

Този нарастващ и нагнетяващ напрежение проблем за системата има няколко решения:

Да се намали драстично формалната административна работа!

Да се назначат нови 20 000 подпомагащи специалисти за административни дейности в образователните институции!

Да се осигурят допълнителни финансови средства с актуализация на републиканския бюджет за заплащане на нарастващите административни дейности.

Решението за вариантите е на МОН, а ние трезво можем да припомним, че българският учител си остава най-беден в Европа.  И ако началната заплата на млад учител ЩЕ СТАНЕ 920 лева от 1 януари 2019 г., то в момента има оферти за млад касиер със средно образование в супермаркети от 1260 лева!