Първият български космонавт Георги Иванов се срещна в петък с кмета Страцимир Петков, съобщават от пресцентъра на администрацията. Двамата обсъдиха детайли по предстоящото честване на 45 години от полета му в Космоса.

Тържествената церемония ще е точно на 10 април, датата, на която Георги Иванов през 1979 г. излетя в орбита. Тогава (17 ч.) той ще бъде посрещнат официално на Алеята на космонавтите, като ритуалът ще продължи на площад „Екзарх Йосиф I“. В него ще участват представителна част от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, и оркестърът на Военновъздушните сили на България. Ще има и въздушен поздрав със самолети на Военновъздушната учебна база „Георги Бенковски“.

Преди това Георги Иванов покани на гости в родния си дом в Ловеч учениците от  IV „в“ клас на ОУ „Васил Левски“ с класен ръководител Таня Дулева.  Причината е не само предстоящата годишнина, но и едно истинско приятелство, което се заражда, след като през 2022 г. в клуба за занимания по интереси децата работят по проект „Мисия: космонавт“. Тогава се ражда идеята да пратят коледна картичка и да напишат писмо на космонавта, в което да му разкажат за своите занимания. После за рождения му ден, 2 юли, засаждат цвете в градината на родната му къща. Поддържат кореспонденция за празниците, а когато Георги Иванов научава за каузата на коледния благотворителен базар в училището през 2023 г.,  той решава да се включи с лично дарение за детското отделение на ловешката болница.

В родния дом на космонавта децата бяха посрещнати лично от Георги Иванов, неговата съпруга Лидия и сина Иван.

Ето и част от разговора на четвъртокласниците с Георги Иванов, който разказа за своето детство, за игрите с приятели на Стратеш и за това, че Ловеч за него остава най-красивият град в света:

–   Какво ви накара да станете космонавт?

– Когато бях като вас, тук, в Ловеч, имаше завод, който произвеждаше самолети. Те летяха почти всеки ден над града и беше много интересно. Гледахме ги и мечтаехме и ние да полетим на самолети. Като завърших училище през 1953-4 г. постъпих в гимназията «Тодор Кирков», завърших я и кандидатствах във Военното училище в Долна Митрополия за летци. Бях летец, когато през 70-те години имаше подбор за участници в Космоса. С Александър Александорв бяхме на подготовка в Звездното градче около една година. Така човек осъществява постепенно мечтите си да лети – отначало на самолет, после и в Космоса.

В момента в САЩ има студенти българи, които се учат в космически специалности. Не е задължително да летят в Космоса,  могат да станат космически инженери, това също е интересно и сложно.

Първият космонавт Юрий Гагарин е направил само една обиколка около Земята преди 63 години за 108 минути. Сега над нас лети голяма международна космическа станция, по-голяма от един стадион, и тежи близо 500 тона. На тази станция работят космонавти и астронавти. Китай има отделна станция и техните космонавти се наричат тайконавти. Вие вероятно ще участвате в следващи полети и към на Луната, където ще се построят станции за постоянно пребиваване на човека, за да изучава Луната, а  след това оттам ще се стартира проучването на Марс. Това сега занимава учените, които работят в областта на космонавтиката.

  • Страх ли ви беше от Космоса?
  • Ако човек е подготвен, не го е страх.
  • Как се запазва самообладание?
  • С тренировки.
  • А каква е храната там?
  • Храната в Космоса е същата като на Земята, но приготвена по специален начин. В България за моя полет направиха космическа храна, като при силен вакуум и ниска температура тя се сублимира, става лека и горе е много вкусна. Има и супи и сармички и таратор.
  • Как сте се чувствали при излитането на ракетата?
  • Когато ракетата излита, човекът вътре е полулегнал. Ракетата набира скорост постепенно и човешкото тегло се увеличава до четири пъти. При завръщане от такива полети теглото или претоварването е 9-10 пъти, значи, ако на Земята тежиш 20 кг, ще бъдеш 200 кг. Аз тогава бях 75 кг, което означава 750 кг.
  • Студено ли е в Космоса?
  • Извън кораба е много студено. Там, откъдето грее Слънцето, температурата се повишава до 150 градуса, а от другата страна, където е сянката, е -150 градуса. Но вътре в кораба е 20-23 градуса, човек работи по къси панталони и тениска.
  • Как се спи в Космоса?
  • Спи се в спален чувал, закрепен на някоя от стените или на тавана. Там всеки предмет има тегло около нулата и плува във въздуха. Ако спалният чувал е отлепен, човек ще се разхожда из цялата станция. Така се прикрепват всички предмети – отвертки, клещи и други инструменти.
  • Искали ли сте отново да летите?
  • Аз не познавам космонавт, който да е летял и да не иска да лети отново.
  • Как човек се адаптира след връщане от полет в Космоса?
  • Досега в Космоса са летели около 600 човека, аз съм  бил 92. Постепенно полетите се увеличаваха. От  началото на космонавтиката се летеше 5-10-16 денонощия, но се видя, че човек горе губи от мускулната маса, от калция в костите и затова е задължително на космическата станция по два часа да се спортува на тренажорите. Има пътечка за бягане, велоергометър. Това е нужно, за да може, като се върне на Земята, човек да съществува и тук при гравитацията.
  • Вярвате ли в извънземни?
  • Вярвам, но не съм ги виждал и никой от космонавтите не е виждал, но при толкова милиарди звезди, като нашето слънце и планети, не може да няма хора и на други планети.
  • Уплашихте ли се при приземяването?
  • Като се приземявахме не се изплашихме, но след това ми стана страшно, след като разбрахме какво се е случило горе, в Космоса, защото е имало вероятност и да не се завърнем на Земята.
  • Как се приземявате?
  • Космонавтите имат така наречената спускаема камера, и нашият кораб „Съюз 33“ също. Завръщането на Земята първо е на парашут и при приближаване на Земята се включват двигатели – или това е така нареченото меко кацане. Не е приятно кацането, но е имало и космонавти, при които не са се включвали двигателите, но са живи. Важно е да се оцелее.

Георги Иванов сподели пред децата, че човек цял живот се учи и че спортът трябва да бъде тяхно ежедневие. Той подари на всяко дете и на класната ръководителка Таня Дулева  направена от него снимка от Космоса с автограф, на директора на училището Илица Петрова – книга за неговия полет, написана от журналистката Божана Димитрова.

Децата му подариха изработено от тях синьо сърце – синьо като Космоса, а сърце, защото то е знак за обич, мед от ловешките липи, макет на Покрития мост и  3 D проект на ракета при излитането от Байконур.