KRIS5335Това е Георги Василев. Обича да казва, че който иска нещо да промени, трябва да поеме отговорност. Георги Василев е българинът, чието име е безспорна марка в швейцарската банкова система. Днес Георги Василев води партията си „Република БГ“ към най-високите нива на отговорност в българския политически живот.

Да, между партиите, които кандидатстват за доверието на избирателя, е и тази, чийто лидер е истински банкер, преуспял в система, която цени и спазва правилата. Днес Василев казва убедено, че знае какъв е ключът за спасението на КТБ. Банката, чиято съдба се люшка между решения, които се лансират от политици, задкулисни играчи и лобисти, имащи дейно участие в докарването й до сегашния й хал. Георги Василев е доказвал, че думата му тежи, и затова появата му на политическата сцена е натоварена с очаквания, включително в сферата, която познава най-добре, и която сега стряска сънищата не само на вложителите в КТБ.

Затова е естествено, че мнозина искат да знаят повече за житейския и професионалния път на швейцарския банкер.

Георги Василев е роден в Добрич през 1959 година. Учил е в най-престижните университети, завършил е международно право, дипломация, финанси и политически науки. Стремежът към образование и знания го е водил през Москва до Виена и Женева. После започва завидната му кариера в швейцарските банки и специализацията в инвестиционните фондове.

Зад сухата визитка се крие истинската европейска мечта, която го завежда до върховете на бизнеса в най-прецизната система, която светът познава. Разбира се, заедно с реализацията на мечтата идва и не по-малко завидната лична независимост. Когато някой го пита кой стои зад политическия му проект, Георги Василев няма как да не отговаря с усмивка. Всъщност именно веруюто за личната отговорност го води в намерението да участвува в българския политически живот. Иначе нещата са повече от прости. Женен е за българка, която също работи в Швейцария. Естествено му изглежда всяко лято да се връща с децата и семейството си в родината. И година след година преживява горчивината на разочарованията на сънародниците, все по-обезверени от корупцията, сбъркания преход, неуважението към талантливите. Така Георги Василев стига до личното решение да поеме отговорността. И вярва, че ще успее да накара институциите да заработят за гражданите, че има огромен потенциал 25-годишното лутане да свърши.

Сигурно мнозина ще потърсят аналози с пътя на заможните българи от Възраждането и следосвобожденската епоха. Преуспелите тогава се връщали в родината, търсейки как да допринесат. Още повече, че близките му знаят как една от любимите му книги е „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев. Всъщност банкерът не е спирал да търси как да допринесе – с фонда на името на българския юрист Константин Кацаров, със сбирката си от произведения на български художници, с многобройните си дарения за различни каузи, и като създател на фонда за насърчаване на свободата на духа, и като учредител на фонд на името на Жорж Папазов. Днес той идва като черен лебед в политиката. Нали не можем да изброим случаи на кандидати за славата, които искат да дадат, а не да вземат? Георги Василев иска да даде. Това го прави неочаквано явление в нашата политика. Още повече, че край него се събраха още десетки успели професионалисти, никой от които не е помирисвал политика, но всички са запалени от същото възрожденско желание да допринесат.

Иначе банкерът е…капитан на яхта. Всяка година обикаля моретата заедно със семейството си, и казва, че който се оправя там, може да се справи с всяка буря. Чете много и постоянно – от поезия до професионални четива. Запален любител на музиката, пак в широкия диапазон от класиката до „Лед Цепелин“ и „Дийп Пърпъл“.

Защо Георги Василев зарязва уредения си живот на преуспял швейцарски банкер? Защото смята, че който иска нещо да промени, трябва да поеме отговорност…

9cbd3980

 

 

 

 

 

Платена публикация по договор

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

3 коментара

  1. 25 тампона , не навлизате ли прекалено много в личното пространство на хората? Всеки може да спи с когото реши. Избираме хора да ни управляват, а не да спят с нас. Не приемам жълтината като средство за пропаганда!

  2. 25 ТАМПОНА стигат, това е номер 1 в листата ви за Ловеч г-н Василев. Вие може да сте банкер 1 за Швейцария я тя е номер 1 любовница на кмета.

  3. Гледам ги тия хора как се мешат с бедното население на нашата държава, подаряват им икони, викат заедно с тях срещу голямото зло и накрая и кутии с локум им раздават.
    Изглежда като много да се забавляват господата народни представители. Защото те не избират само бедствени региони и протестни зони. Те се мяркат и на събори, пък и на фестивал на сливата ще отидат,да опитат местното производство, а и на мотор ще седнат, за да се щракнат.
    А те, хората, се радват на раздадените тениски, гледат, че телевизията идва, и сигурно си казват, че е дошло и това време големците и на тях да им обърнат внимание, пък и да ги почерпят с нещо сладко, да забравят за миг грижите си и хубаво да им стане.
    Междувременно в бедствените региони господа народните представители садят дръвчета, докато в съседната махала къщите продължават да се рушат. Добре облечени госпожи от парламента се разхождат със своите впечатляващи шапки по малките улици на България, опитват сирене, опитват и вино и се усмихват приятно на изморените от полския труд и трудна година работници.
    Ние обаче сме още тук. И хората, които ни гледат и ни лъжат в очите, нямат нужда от телефонен указател. Те прекрачват прага на нашите домове и ни обещават някакви неща, докато погледите им блуждаят някъде зад нас.
    Интересно ми е какво точно означаваме ние за тия народни представители. Ясно е, че няма как да станем нито приятели, нито роднини с тия хора. Как разбират тия хора понятието народ” Нима гледат на нас като едни прегладнели деца и старци със слабост към сладкото, готови да дадем каквото имаме срещу една кутия локум?
    И на нас през носа ще ни излезе. Защото тук не става въпрос само за нашите спестявания. Става въпрос за нашето съществуване, за нашето бъдеще, а тия хора с усмивка и парадни дейности ни ограбват от него.
    Стига сте целували ръката на попа, стига сте долепяли устни до прашните икони! Най-много някой обрив да лепнете от тия целувки. А ние не бихме искали да гледаме снимките ви с обринати и пъпчасали лица. Ние искаме, поне докато ни лъжете, да сте с вашите хубави усмивки и равномерно нанесен фон дьо тен.
    А нас не ни мислете. Или поне спрете да се преструвате, че ни мислите. Дайте ни тая свобода да сме сигурни в това, че няма да направите нищо за нас. С тия заблуди само ни оставяте да вярваме още няколко месеца, за да вземете след това нашата и без това вече толкова изморена вяра и да я хвърлите зад гърба си, там, където хвърляте кокалите на вашите верни кучета след големите ви гуляи. Предпочитаме истината. Нея по-лесно ще я преглътнем от вашите фабрични локуми и безкрайни помии, с които ни заливате.
    По-лесно ще ни е като приемем за факт, че сме сами. И че никой на нас няма да ни помогне. И като го разберем това, сами ще започнем да си произвеждаме локума, сами ще почнем да си печем сухите пасти. Вашите си ги яжте сами. И после кажете дали ви харесват, или дали сте спестили някой лев от производството, та да ходите по селата и да раздавате третокачествени сладка на захарноболните!
    Хванахме диабет от вашите сладникави обещания, вдигна ни се кръвната захар от тоя локум. Не го щем вече!
    http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/30/2389322_narodnoto_doverie_sreshtu_edin_lokum/

Comments are closed.