Това е Георги Василев. Обича да казва, че който иска нещо да промени, трябва да поеме отговорност. Георги Василев е българинът, чието име е безспорна марка в швейцарската банкова система. Днес Георги Василев води партията си „Република БГ“ към най-високите нива на отговорност в българския политически живот.
Да, между партиите, които кандидатстват за доверието на избирателя, е и тази, чийто лидер е истински банкер, преуспял в система, която цени и спазва правилата. Днес Василев казва убедено, че знае какъв е ключът за спасението на КТБ. Банката, чиято съдба се люшка между решения, които се лансират от политици, задкулисни играчи и лобисти, имащи дейно участие в докарването й до сегашния й хал. Георги Василев е доказвал, че думата му тежи, и затова появата му на политическата сцена е натоварена с очаквания, включително в сферата, която познава най-добре, и която сега стряска сънищата не само на вложителите в КТБ.
Затова е естествено, че мнозина искат да знаят повече за житейския и професионалния път на швейцарския банкер.
Георги Василев е роден в Добрич през 1959 година. Учил е в най-престижните университети, завършил е международно право, дипломация, финанси и политически науки. Стремежът към образование и знания го е водил през Москва до Виена и Женева. После започва завидната му кариера в швейцарските банки и специализацията в инвестиционните фондове.
Зад сухата визитка се крие истинската европейска мечта, която го завежда до върховете на бизнеса в най-прецизната система, която светът познава. Разбира се, заедно с реализацията на мечтата идва и не по-малко завидната лична независимост. Когато някой го пита кой стои зад политическия му проект, Георги Василев няма как да не отговаря с усмивка. Всъщност именно веруюто за личната отговорност го води в намерението да участвува в българския политически живот. Иначе нещата са повече от прости. Женен е за българка, която също работи в Швейцария. Естествено му изглежда всяко лято да се връща с децата и семейството си в родината. И година след година преживява горчивината на разочарованията на сънародниците, все по-обезверени от корупцията, сбъркания преход, неуважението към талантливите. Така Георги Василев стига до личното решение да поеме отговорността. И вярва, че ще успее да накара институциите да заработят за гражданите, че има огромен потенциал 25-годишното лутане да свърши.
Сигурно мнозина ще потърсят аналози с пътя на заможните българи от Възраждането и следосвобожденската епоха. Преуспелите тогава се връщали в родината, търсейки как да допринесат. Още повече, че близките му знаят как една от любимите му книги е „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев. Всъщност банкерът не е спирал да търси как да допринесе – с фонда на името на българския юрист Константин Кацаров, със сбирката си от произведения на български художници, с многобройните си дарения за различни каузи, и като създател на фонда за насърчаване на свободата на духа, и като учредител на фонд на името на Жорж Папазов. Днес той идва като черен лебед в политиката. Нали не можем да изброим случаи на кандидати за славата, които искат да дадат, а не да вземат? Георги Василев иска да даде. Това го прави неочаквано явление в нашата политика. Още повече, че край него се събраха още десетки успели професионалисти, никой от които не е помирисвал политика, но всички са запалени от същото възрожденско желание да допринесат.
Иначе банкерът е…капитан на яхта. Всяка година обикаля моретата заедно със семейството си, и казва, че който се оправя там, може да се справи с всяка буря. Чете много и постоянно – от поезия до професионални четива. Запален любител на музиката, пак в широкия диапазон от класиката до „Лед Цепелин“ и „Дийп Пърпъл“.
Защо Георги Василев зарязва уредения си живот на преуспял швейцарски банкер? Защото смята, че който иска нещо да промени, трябва да поеме отговорност…
Платена публикация по договор
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
25 тампона , не навлизате ли прекалено много в личното пространство на хората? Всеки може да спи с когото реши. Избираме хора да ни управляват, а не да спят с нас. Не приемам жълтината като средство за пропаганда!
25 ТАМПОНА стигат, това е номер 1 в листата ви за Ловеч г-н Василев. Вие може да сте банкер 1 за Швейцария я тя е номер 1 любовница на кмета.
Гледам ги тия хора как се мешат с бедното население на нашата държава, подаряват им икони, викат заедно с тях срещу голямото зло и накрая и кутии с локум им раздават.
Изглежда като много да се забавляват господата народни представители. Защото те не избират само бедствени региони и протестни зони. Те се мяркат и на събори, пък и на фестивал на сливата ще отидат,да опитат местното производство, а и на мотор ще седнат, за да се щракнат.
А те, хората, се радват на раздадените тениски, гледат, че телевизията идва, и сигурно си казват, че е дошло и това време големците и на тях да им обърнат внимание, пък и да ги почерпят с нещо сладко, да забравят за миг грижите си и хубаво да им стане.
Междувременно в бедствените региони господа народните представители садят дръвчета, докато в съседната махала къщите продължават да се рушат. Добре облечени госпожи от парламента се разхождат със своите впечатляващи шапки по малките улици на България, опитват сирене, опитват и вино и се усмихват приятно на изморените от полския труд и трудна година работници.
Ние обаче сме още тук. И хората, които ни гледат и ни лъжат в очите, нямат нужда от телефонен указател. Те прекрачват прага на нашите домове и ни обещават някакви неща, докато погледите им блуждаят някъде зад нас.
Интересно ми е какво точно означаваме ние за тия народни представители. Ясно е, че няма как да станем нито приятели, нито роднини с тия хора. Как разбират тия хора понятието народ“ Нима гледат на нас като едни прегладнели деца и старци със слабост към сладкото, готови да дадем каквото имаме срещу една кутия локум?
И на нас през носа ще ни излезе. Защото тук не става въпрос само за нашите спестявания. Става въпрос за нашето съществуване, за нашето бъдеще, а тия хора с усмивка и парадни дейности ни ограбват от него.
Стига сте целували ръката на попа, стига сте долепяли устни до прашните икони! Най-много някой обрив да лепнете от тия целувки. А ние не бихме искали да гледаме снимките ви с обринати и пъпчасали лица. Ние искаме, поне докато ни лъжете, да сте с вашите хубави усмивки и равномерно нанесен фон дьо тен.
А нас не ни мислете. Или поне спрете да се преструвате, че ни мислите. Дайте ни тая свобода да сме сигурни в това, че няма да направите нищо за нас. С тия заблуди само ни оставяте да вярваме още няколко месеца, за да вземете след това нашата и без това вече толкова изморена вяра и да я хвърлите зад гърба си, там, където хвърляте кокалите на вашите верни кучета след големите ви гуляи. Предпочитаме истината. Нея по-лесно ще я преглътнем от вашите фабрични локуми и безкрайни помии, с които ни заливате.
По-лесно ще ни е като приемем за факт, че сме сами. И че никой на нас няма да ни помогне. И като го разберем това, сами ще започнем да си произвеждаме локума, сами ще почнем да си печем сухите пасти. Вашите си ги яжте сами. И после кажете дали ви харесват, или дали сте спестили някой лев от производството, та да ходите по селата и да раздавате третокачествени сладка на захарноболните!
Хванахме диабет от вашите сладникави обещания, вдигна ни се кръвната захар от тоя локум. Не го щем вече!
http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/30/2389322_narodnoto_doverie_sreshtu_edin_lokum/