В приоритета образование може ли с делегирани бюджети?

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Синдикат „Образование“ направи задълбочен анализ на системата за финансиране „Делегирани бюджети“, като установи, че при тази финансова организация новият закон няма да влезе в сила, поне три години.

През 2008г., в резултат на най-голямата учителска стачка, в системата на образованието се въведоха делегираните бюджети. “Делегирането” се обвързва едновременно с децентрализация на управлението и финансова автономност.

Предимството на новата философия, децентрализираща образователната система, в сравнение със стария начин на централизирано финансиране /през бюджетите на общините/ е, че даде възможност за самостоятелно формиране на финансови политики на учебните звена. Промени се моделът на регулиране на труда, изработиха се вътрешни правила за работна заплата, чието разнообразие е толкова голямо, колкото са разнообразни и интересите на изработилите ги в различните учебни звена. Няма как да не оценим положително и едно от основните предимства на новата за 2008 г. философия, а именно императивът – преходния остатък от финансови средства да остава в училището. За съжаление, само 1% от директорите използваха тези пари за допълнителни плащания на учителите, останалите директори получиха възможност да вложат тези средства в обновяване на училищните сгради, изграждане на специализирани кабинети и класни стаи. 90% от тоалетните в училищата бяха изградени или реновирани със средства от ЕРС. Пресече се порочната възможност кметове и общински администрации да боравят с преходните остатъци и да лишават директорите от финансови възможности за по-добро управление, в това число и от допълнителни плащания. Много ярък е контрастът между работещите учители в училища и техните колеги в детските градини, като последните имат разлика в заплати и допълнителни плащания повече от 200 лева. Причината за тази негативна тенденция е фактът, че детските градини нямат право на делегиран бюджет, регламентиран в ЗНП и ЗДБ.

 

Синдикат „Образование“, след подробен анализ, констатира следните НЕДОСТАТЪЦИ на системата „Делегирани бюджети“:

 

• От образователно-възпитателна институция училището се превръща в търговско дружество;
• Налагане на комерсиално правило: „ако имаш деца, ще вземеш заплата” / зависимост на възнагражденията от броя на учениците/.
• Опорочаване на основни учебно-възпитателни принципи;
• Не се акцентира върху качеството на учебния процес, а се фаворитизират количествени показатели като брой ученици и др.
• Понятия като десегрегация, социологизация и интеграция на етноси остават само добри пожелания;
• Руши се авторитетът на учителите поради факта, че учениците и родителите спекулират със своята роля да формират училищния бюджет, а възможността на учителите и директорите да възпитават, е сведена до нула;
• Като резултат от ниските заплати в образователната система е налице продължаваща феминизация и отлив от професията, което е в противоречие с изискванията на ЕС;
• Формирането на училищните финансови средства по системата „делегирани бюджети” завоалират финансовата отговорност на държавата и общините, не позволяват увеличение на заплатите, като същите остават несъответстващи на статута на учителя и неговата обществена роля в настоящетоq и в интерес на бъдещото;
• При изготвянето на формулите за разпределенията на средствата по ЕРС, училищата с малък брой ученици /под 500/ са неравнопоставени в сравнение с училищата с голям брой ученици /над 800/;
• Липсата на механизъм за финансови буфери на учебните заведения безкрайно ограничава тяхната възможност за кандидатстване и управление на национални и европейски проекти, а също така и да извършват плащания в началото на годината;
• Слаб контрол от страна на държавата към общините, относно своевременното превеждане на субсидии към училищата и детските градини;
• Липсва стратегия за регулярно одитиране /поне през две години/ на разходваните публични средства от видовете учебни заведения;
• Заплатите на учителите и директорите са в пряка зависимост само от броя на учениците и пренебрежимо малко от качеството на образователната услуга, спецификата на училището и географското положение;
• Наличие на пряка дискриминация – различни стартови заплати за еднакви учителски и директорски длъжности в едно учебно заведение и в различните училища и детски градини;
• Невъзможност за кариерно развитие поради символичния финансов марж между кариерните длъжности на учителите;

 

ПРЕПОРЪКИ:

 

• Незабавно прекратяване на зависимостта на учителски и директорски заплати от броя на учениците в учебното звено.
• Определяне на еднакви начални основни заплати на учители и директори като не по-ниски от средната брутна работна заплата за страната /във връзка с приоритета образование/.
• Определяне на възможен минимален брой ученици за съществуването на училище, като се гарантират еднакви основни заплати на всички учители и директори в учебното заведение. /Това е формула от Македония/.
• Да се включат като допълнителни компоненти за формиране и разходване на делегираните бюджети:
• Брой учители /възможен брой персонал към ученици и паралелки/;
• Брой паралелки /възможен брой паралелки към брой ученици и брой класни стаи/;
• Брой класни стаи, учебни кабинети, физкултурни салони, басейни и кътове за занимания по интереси, задължителни за учебната сграда;
• Да се структурира буферен финансов фонд от целеви средства, който да възлиза на 10% от бюджета на всяко училище, за да даде възможност на директори и ръководствата да работят по национални и европейски проекти и извършват плащания през първата половина на годината. /преди получаване на целевите средства за транспорт, по НП „Оптимизация“ и др./.

Много важно е МОН да прецизира стандарт №12 /за физическа среда/ от Закона за предучилищно и училищно образование като стандарт на учебна сграда, което да гарантира еднакви изисквания към всички училища и детски градини и определи срок от четири години за изпълнение на този много важен стандарт с допълнителни целеви средства от държавния бюджет.

 

Уважаеми г-н Министър, това са част от изводите направени от експерти на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, учители и Директори от цялата страна. Надявам се да проявите професионализъм, далновидност и смелост за усъвършенстване на системата на делегираните бюджети. Гласът на българския учител и директор е за продължаване на делегираните бюджети, но с нова визия, която да гарантира финансова отговорност на държавата и общините към всяко българско училище, детска градина и обслужващо звено.