Величие и опустошение

Радка Рашева

Тази вечер наистина в Ловеч беше страшно….
Синоптиците от сряда във всяка своя емисия съобщаваха за приближаващото бедствие и предполагам, че хората които отговарят за тези проблеми бяха взели мерки, за да опазят колкото и както могат Ловеч и ловчалии! И нека не се обвиняване – кой крив, кой прав – природата е доказала, че тя е над човешките възможности, над неразумните политици, над управляващите, над институциите и др. подобни.
В късния след обяд от запад небето избледня до свело сиво и целият квартал „Младост“(Бабаковец), потъна в бяла мъгла, която се сгъстяваше и заливаше и последните блокове, които виждах от 9-я етаж. От север идваше страхотен тъмен облак, настъпваше бавно и тежко към центъра на Ловеч. Тътен от далечни гръмотевици се чуваше от всички страни.
В този момент единствено над паметника на Васил Левски имаше чисто синьо небе. Зад едно малко облаче се провираха дори слънчеви лъчи… Съжалявам, че нямах фотоапарат, за да направя снимки.
Небето над площад „Екзарх Йосиф“ почерня от тревожното пърхане на крилата на стотици лястовички, които обитават съседните обществени сгради и блокове. Наблюдавам ги вече много години и знам, че тяхното безпокойство предвещава беда. Беда, която очаквахме, но не на сериозно, защото смятаме, че нашият град е защитен от природни бедствия и Господ. Но не и този път!
Вятърът налетя със страшна сила. Дърветата около блока се гърчеха и клоните им се привеждаха до земята. Брезичките в Алеята на космонавтите се гънеха под напора на вятъра и изпитвах страх, че може да не оцелеят, но те се оказаха жилави… Аз също напуснах терасата, защото имах чувството, че бурята ще ме отнесе заедно с нея. Бялата мъгла заля Покрития мост, моста за никъде, реката , и всички сгради около нас – настъпи „бяла тъмнина“, която беше разкъсвана единствено от страхотните светкавици и гръмотевици. Дъждът валеше косо по посока запад – изток. В един момент черният тежък облак от север налетя с бясна сила. Промени се посоката на дъжда. Както каза съседката двата облака танцуват, но техният танц донесе и град. Силният вятър отвори едната врата на тераса и само за миг в стаята вече имаше десетки ледени топчици. Те удряха и по стъклата на прозорците, но за наша радост всички останаха здрави. Със съседката гледахме страховитата картина вън и мълчахме… Може би мълчанието в такива моменти е задължително – преклонение пред величието и силата на природата. Даже не погледнахме часовника, за да разберем колко време продължи гневното й вълнение. Не знаехме и какво става в града. Пък и все още нищо не се виждаше. Когато всичко се поуспокои видяхме, че ул. Васил Левски, на десния бряг на Осъма е залята с вода, част от която се вливаше в реката. Пропуснах да спомена за този парадокс, но е така цял, Ловеч плува във вода, само реката е … безводна…поне засега.
Появиха се и автомобили, които отиваха, други се връщаха по посока на стадиона, където както разбрах очакваният мач не се е състоял. Мощните коли преодоляваха водното препятствие, но имаше и такива, които ги тегляха.
Няколко часа след стихията, улиците са засипани с обрулени листа и счупени, Стратеш като че ли е по-зелен, къщите във Вароша – окъпани, светли и приветливи, Покрития мост отразява сините отблясъци на специалното си осветление в оскъдните води на Осъма и най-важното водната сцена е все още на мястото си …
Днешното преживяване за всички беше страховито, но такава е майката природа – величествена с красотата си и опустошителна в гнева си….
Това видях от 9-я етаж на бл. Дружба и това написах!