Павлин Иванов

Важна ли е безопасността на движение за властите? Категоричният отговор е НЕ! Не, властите не се интересуват от безопасността на собствените си жители в Ловеч.

Поводът за този коментар е поредният инцидент, в тъмната част на деня, при който има пострадал. Този път е 14 годишно дете, пострадало при пресичане на кръстовището пред Лидл.

Малко видими от всички ни факти:

Започна да се стъмнява по-рано.

Започва и влошаване на метереологичните условия.

Масовият пешеходец е облечен в тъмна горна дреха, без грам светлоотразявне.

Обикновената ловешка улица е или без каквато и да е маркировка, дори не говорим за отразяваща светлина, или с такава, но в много лошо състояние. Т.е. невидима.

Осветяването на обикновената ловешка улица в огромната си част е по-лошо от трагично.

Масовият шофьор е затруднен до крайност да следи трудната пътна обстановка, при която неспазващи правилата водачи и пешеходци изникват от всякъде. Особено във времето между 17.00 и 18.30 ч.

Особено опасни са шофьори правещи където им падне обратен завои и пешеходци, прибягващи през улиците също където им падне.

Това са малка част от видимите от всички ни факти. Тук дори не говорим дали са спазени стандартите за качество на пътните настилки. Ще попитате: А защо заглавието касае властите, а до тук се говори за пешеходци и шофьори?

Отговорът е много прост:

Ако властите контролираха спазването на правилата, грижеха се за безопасността на своите съграждани, имаха мисъл и някакво усещане, че носят отговорност .. на всички ни щеше да бъде по-лесно, щяхме да се чувстваме безопасно.

Кой и за какво отговоря?

Община Ловеч е собственик на всички улици и булеварди в града, както и на тротоарите и пътните знаци. Нейна грижа, но най-вече вменена  от закона отговорност е осигуряването на отговарящи на стандартите пътни настилки, маркировка, осветление, пътни знаци, светофарни уредби.

Видимо, на кмет и на цялата администрация, не им дреме за това. Повечето улици са на решето, с лош износоустойчив горен слой асфалт. Маркировки се поставят само преди 15 септември (дори и това не е винаги), като Община Ловеч изобщо не държи това да се случва навсякъде.

Уж в администрацията имат специализирани звена, които би трябвало да сигнализират кмета и ресорните му заместници за всеки проблем свързан с безопасността. Видимо, това не се случва. Или ако сигнализират, никакви мерки не се предприемат. Помним неработещият с месеци светофар до Лукойл.

Ако обърнете внимание вечер, дори пешеходните пътеки са много лошо осветени. Ако шофирате, няма как да не знаете, че е почти невъзможно да видите дори остатъците от осевите линии, голяма част от пешеходните пътеки, особено ако вали дори и слаб дъжд.

Община Ловеч не е сред субектите, които се грижат добре за каквото и да е. Безопасността на ловчалии също не е приоритет на властта. Може би защото не дават награда за това, не знам.

Другият носещ голяма отговорност за безопасността е полицията. Акции за неправилно пресичащи пешеходци се правят изключително рядко. Подчертавам – акции, а не регулярен контрол.

Полицията също има отговорност, при патрулиране и забелязване на проблеми, тя трябва да сигнализира собственика на пътя – Община Ловеч. Знам, че това понякога се случва.

Разбиранията за работата на полицията в България и в другите страни от Европа са много различни. Тук се дебнем. Там органите на реда са уважавани и респектират с принципността си. Там помагат на водачи и пешеходци, като безкомпромисно налагат правилата и осигуряват тяхното недвусмислено спазване. Тук, категорично сме над нещата и нямаме дори сходни мисли.

Не знам дали знаете, но съществуват всякакви комисии – за безопасност на движението, за превенция, за .. всичко. Но те, винаги вървят много, много след събитията. Следователно, полезните елементи в тяхната работа не се отличават нито с количество, нито с качество. А именно, тези комисии са призвани да инициират процеси и промени водещи единствено до по-голяма безопасност. Това в Ловеч категорично не се случва!

Към всичкото това бездействие и липса на адекватност, прибавим и нивото на образование при децата, сбърканите разбирания за “предимство” на техните родители и някак си, порочният кръг се затваря почти безнадеждно.

Докато не стане тежък инцидент. Докато няма смърт или ранени. Докато трагичният инцидент е във фокус. И тогава започва едно празно говорене. И едни тъпи, откровено, предложение за промени в законодателството, а не лесното и правилното – налагане на правилата и осигуряване на тяхното спазване.