Бягство от страната на малките хора*

Иво Райнов

Малката държава се обитава от малки хора. Малките хора имат малки нужди и малки надежди, малки желания и малки очаквания.  Засищат се с малките радости от малките жестове. Малките хора създават малки проблеми, харчат малко ресурси,  подяждат съвсем малко господарите. Сърдят се за малко и им минава след малко. Разколебават се от малко манипулация и се примиряват с малко демагогия. Малките хора създават малко ядове, защото имат малки сърца и познават само малки каузи. Малките хора се бунтуват съвсем малко, защото имат малко вяра в своето малко значение. Кроят малки планове и тъгуват съвсем малко, разбирайки, че  съвсем малко не им достига да ги реализират.

 

Малките хора са малко по-щастливи, когато ги управляват малките души. Отварят малкия  кош с обещания и съставят списък на малките радости, които  да раздават на малките хора.

 

Вдигат с малко най-малките заплати, само най-малките. Вдигат с няколко левчена парите за най-малките поданици на малката държава. Малкото левчета не достигат и за чифт нови обувчици от най-малките номера, но са доставили малко радост на малките хора.

 

Свалят с малко здравната такса за пенсионираните малки хора. Дето се вика да доживеят с по-малък разход малкото останали дни. Разбира се, че животът е по-малък в държавата на малките хора. Малките души готвят и друга малка изненада за пенсионираните малки хора. Ще вдигнат с малко  малките им пенсии. Някакви мизерни левчета, но в главите на престарелите малки хора е останал твърде малко разум и приемат слуха като малко чудо.

 

Намаляват с малко цената на тока.  Ама с толкова малко, че малките хора едва успяват да спестят няколко левчета с най-малък номинал. А ако малките души бяха опитали поне за малко да променят със съвсем малко регламентите за производство и търговия с енергия в малката държава? Намаляват с малко и цената на газта. То  бива да е малко, ама това погледнато и през  лупа изглежда като по-малко от 1%. Само, че не се чува дори за малко усилия, с които да бъде осъществена поне малка промяна в енергийната зависимост на страната и да си доставя газ от малко повече държави. Цената на бензина също намаляват с малко,   2 стотинки. Така с всеки литър гориво малките шофьори ще изминат съвсем малко допълнителни разстояние  – има –няма 200 метра. Малко, но от душа, малка душа.

 

Малките хора имат право на малки магазини. Затова ще се направи малко ограничение в работното време на  хипермаркетите. Така малките хора ще могат в малкото почивни дни да купуват от малките магазини и да подпомогнат малкия бизнес. А ако цените не са достатъчно малки ще се окаже малко натиск и ще се определят допустими, но несъмнено малки надценки и печалби. Е,  тази стратегия малко не отива на пазарно стопанство, но пък е вливане на малка доза справедливост за малките хора.

 

Малка подробност е, че в малката държавата има и пораснали хора. Сутрин  като се събудят си блъскат главите в ниския таван. Щом излязат на улицата им прилошава от ниското налягане, сякаш атмосферата ще се стовари върху гърбовете им. Цял ден работят приведени, защото стандартите на службите са оразмерени за малките хора. Имат големи мечти и планове, но малки заплати. Затова не намират радост в малкото намаление на цените. Всъщност нямат нищо против цените, просто искат да бъдат малко по-богати. Поради ръста си виждат отвъд бодливата граница на малката държава. Виждат големи хора, живот, окъпан в светлина, гъмжило от автомобили, които не се вълнуват от цената на бензина, усмихнати пенсионери, отдали се на удоволствието от есента на живота, щастливи и здрави деца. Колко много приличат онези деца на техните.  Там децата растат на воля и сякаш небето е граница за техния ръст. Тук границата е ръста на малките хора. Малките хора ненавиждат порасналите. Често шепнат съзаклятнически, а после резват някоя и друга глава – в малката държава не можеш да се извисяваш. Порасналите хора осъзнават, че тази перспектива тегне и над главите на децата им. Ще им се да повдигнат небето в малката държава.Но около тях гъмжи от малки хора, те  имат малки сърца, малки ръчички и малък хоризонт. Не биха им позволили. Какво остава? Да сложат малко багаж в чантата, да грабнат малките си дечица и да заминат отвъд бодливата граница на малката държава. Там никой няма да завижда на им ръст им. Ще живеят като порасналите – с по-големи желания и надежди, с по-големи мечти и материални шансове да ги осъществят. А децата им ще растат на воля, устремени към небето.

*Повод за тази статия е разговор между две млади майки за лошия късмет да живееш в България