Буренчета в изоставена градина

Иво Райнов

Сутринта четох статия за щастието на холандските деца. Най-щастливите в Европа според изследване на УНИЦЕФ. Не знам дали са лидери, но децата в страната на лалетата изглеждат усмихнати, спокойни и доволни. Това със сигурност са частици от щастието.

Пак сутринта четох друга статия – за досадата на българските тинейджъри. За модната практика да търсят щастието в достъпните удоволствия – специалните цигари, алкохола, хазарта, секса.  Мога да се съглася и с двете статии. Имах късмета да видя отблизо холандските деца. Вярвам, че са щастливи, а са далеч от семплите удоволствие на родните им връстници. Край холандските училища е немислимо да се пуши, купоните с алкохол скандализират семействата, а наркотиците са далеч от класните стаи. Здрави семейства с традиционни ценности, безупречен училищен ред и предполагам общество, което мисли за щастието на децата си. За  малкото прекарано време в тази страна се убедих, че обществото има ясен консенсус и споделена посока, така че най-вероятно прави нужното за смисленото възпитание на своите деца.

Дребните удоволствия на българския тинейджър са чести фрагменти от моето ежедневие. Цигарите запълват всяко междучасие, купоните не струват без изобилен алкохол, Задръжките са все по-нежелани и конфронтират добрите нрави с предизвикателния стил на обличане, фриволните жестове, циничния изказ. В дългогодишната си учителска практика съм срещал или чул всичко, за което се притеснява въпросната статия – „казашко“ напиване, безразборен секс, болестна зависимост от наркотици…Не считам себе си за пуританин, бил съм тинейджър и съвсем не ангел. Опитах алкохола в училищните години, също и цигарите, макар че не пропуших. Купоните и любовта бяха и наши удоволствия, но съвсем не бяха смисълът на ежедневието. Тогава семействата възпитаваха децата си, училището беше безпощадно към тези прояви, а обществото не показваше толерантност и одобрение към тях. Далеч съм от идеята да възхвалявам идеологията,  мачкаща индивидуалната свобода, само маркирам, защо тийн животът ни намираше смисъл извън достъпните удоволствия.

Анализът на УНИЦЕФ подсказва и причините за детското щастие в Холандия. Семействата живеят и общуват с децата си, грижат се истински за тяхното възпитание. Училището не отнема свободата, дава избор, не е “умомелачка“ със знания, а школа за житейски умения, основани на информиран и ценностен избор.

Децата ни бягат от досадата на деня в света на своите дребни удоволствия. Семейните връзки са тотално разкъсани или силно отслабени. Вкъщи се говори за пари и постоянни проблеми, липсва пълноценно общуване, а родителската скала за добро и лошо, морално и безнравствено е тотално объркана. Семействата „захвърлят“ децата си в очакване училището да ги възпита. А училището е една нереформира, загубила цел и посока, институция. Тя няма време да възпитава, защото трябва да напълни детските глави с нужни и ненужни знания, да задоволи десетки административни прищявки, да попълни томове документация. За възпитание няма време. Училището е заето да се отчита и съобразява със знайни и незнайни образователни, социални, здравни институции. Няма свободата да възпитава. Училището е проядено от съвременните семейни, приятелски, политически връзки. Няма смелост да възпитава. Затова гледа равнодушно фасовете пред училищните портали, наркотичния транс дори по време на учебните занятия, перверзните клипове, снимани зад чиновете и публикувани в мрежата. Училището не санкционира цигарите, алкохола, хазарта, прави се, че не вижда наркотиците.

Децата ни бягат от безразличието на семейството и скуката на училищния делник. И скачат в най-достъпните удоволствия. Грешен избор и грешен смисъл. С мълчаливото съгласие на семейството и училището. И окуражаващия пример на обществото, което бездейства, чрез своите социалните и правозащитните органи или натрапва безнравственост чрез жълти медии, пошла култура и отвратителни тв формати.

Сега ли разбрахме, че обществото ни е изоставена градини? Нима сме учудени, че в нея растат все повече буренчета? А Холандия е страната на лалетата – красива градина по подразбиране.