Иво Райнов
Вчера подписах Манифеста за републиката. Даже не се замислих. Имената на хората, които стоят зад него са твърде силна референция. Разбира се прочетох текста. Открих думи сякаш изречени с моя глас.
Приблизително по същото време прочетох във Фейсбук статус на местно момиче, което казваше, че всички сме виновни за безчинствата, които допускаме ежедневно. Обществото, физическо, духовно или виртуално, е микс от едни и същи групи хора. Такива, които създават проблема с манипулации и безпардонност, страхливи съзерцатели, които са част от пейзажа и решително протестиращи, най-често част от решението. Пейзажните герои мълчат или чакат самолета си на терминал 2, докато решителните граждани въстават срещу обществени и политически пороци. Както се казва в манифеста „Време е гражданите да се съберем за да спасим своята република“. Защото „враговете на нашата свобода не са пред портата на Републиката, те са вътре“. „Покварявана от правителство, парламент, партии, сьд, прокуратура и медии-бухалки; ограбвана, осмивана и обиждана, днес Републиката е унизена и поставена на колене.“ „Институциите на държавата са взети за заложници и функционират като изпълнителни органи на мафията“. А тя „мафията взема всичко, което й хареса – банки, бизнеси, публични средства, природа. И замества републиканския ред с мрачни феодални зависимости, за да превърне всеки гражданин в крепостен на олигархията.“
Мисля си, че само пейзажен герой и алчен мафиот не биха се съгласили с тези твърдения. Републиката е на гражданите, тя не е на „КОЙ“ и неговите съратници, не е на местните феодали, нито на бандитите, облекли ризи с бели якички. Светът е голям, но спасение не дебне отникъде. Спасението сме ние, хората, които живеем на това късче европейска земя. Както заявява манифестът „Републиката е паднала в прахта и само ние, гражданите, изправяйки се, можем да изправим и нея.“
На първо място като не мълчим за лъжата. Като не се страхуваме да се противопоставим на произвола и разобличаваме покварата. Всеки ден! Защото лъжата е ежедневие, а произволът е практика, с която събарят Републиката големи шефове и малки началници, заграбващи бизнесмени, зависими кметове, крадливи ръководители, корумпирани съдии, бездействащи полицаи… Разобличаването на лъжата започва с нейното публично и гласно порицание.
Като не се подчиняваме и не се съобразяваме. Не с правилата, реда и закона, а с олигархическите зависимости, задкулисните договорки и потискането на съвестта. Въздигането на Републиката започва с личното, но гражданско неподчинение, към всеки и всичко, което иска нашето коленичило покорство.
Гражданската доблест стои изправена навсякъде, с протегната ръка към другите за да се изправят до нас. Наистина изправените граждани са по-силни от всяка шайка престъпници.
Страхливият, обезвереният, конформистът ще каже, че това са само думи. Безсилието приема различни оправдания. Нещо повече – безсилието и смирението са най-силните съюзници на безчестите. Републиката се търкаля в прахта, защото е предадена от своите. Думите ми са към решителните граждани. Дошло е време да бъдем бдителни, безкомпромисни, упорити и единни. Републиката е обща кауза, а мафията с бели якички е обща мишена.
Общественият договор между граждани и държава наистина е жестоко нарушен. Усещането за потъпкана справедливост стене и в най-затънтеното кътче на унизената Република. И ако представителната власт не го разбира, не може или не желае да възстанови закона, реда и справедливостта, ще трябва да отстъпи на тези, които истински обичат Републиката и нейните граждани. Алтернативата ще дойде отвътре.
Към момента, в който пиша тези редове Манифестът е подкрепен от хиляди. Още хиляди ще го направят в следващите дни. Дотегна ни от безчестие. Повече не може така. Само ние, българите, можем да спасим своята Република. Всеки подпис под манифеста заявява, че повече няма да отстъпваме!