Баси държавата, щом един съсипан град (Ловеч) получава етикет за добро управление. Пардон, баси етикетът, щом го лепят по челата на неговите управници

Иво Райнов

Преди време срещнах приятел в един от местните хипермаркети. Искаше да си купи изгодни домати с местен произход. Посъветвах го да погледне  на етикетите, а той се засмя кисело и заключи философски «Етикети много, качествена стока малко». Онзи ден научихме, че община Ловеч получава «Етикет за иновации и добро управление».

Доколкото община е деперсонализирано понятие, наградата трябва да е адресирана до кмета и неговата администрация. «Етикетът» звучи респектиращо, а  словосплитането между Ловеч, добро управление и иновация почти объркващо. Защото между тези думички има смислова несъвместимост. «Етикетът» се присъжда за покриване на дванадесет принципа, очевидно възприети като основа на доброто управление.

Тъй като аз съм изначално неблагодарен за усилията на кмет и мъдра администрация, ще цитирам няколко принципа, които според приза изпълняваме. Още първият ще ви разсмее, защото изисква честно провеждане на избори. Като тези от предходната година Европейските и парламентарните, проведени при безпрецедентен корпоративен натиск и масирано купуване на гласове от няколко политически формации. Или местните от 2011, с които в общинския съвет влязоха политически брокери, платили скъпо за правото да бъдат златен палец.

Несъмнено сме покрили и принципа за отзивчивост, изискващ посрещане на нуждите и обоснованите очаквания на гражданите. Дали само на мен ми се срува, че има цели квартални и селски общности, които живеят при условия, далеч от нуждите, независимо колко са обосновани?

Според етикетът местната власт е пристрастна и към принципа на етично поведение, който гарантира, че обществените интереси са поставени над личните. И това в община, където съветници търгуват с лични интереси,  свързани с един заместник-кмет лица участват възмездно в управлението на проекти, а кметът лобира за икономическите проекти на свои приятели.

Трудно мога да бъда убеден, че се спазва и принципа на откритост и прозрачност, когато лично кметът отказва да ми предостави информация за начина , по който е похарчил 724 000 лева и изпълнението на условията, с които са му предоставени от Общински съвет.Мога да оспоря и принципите на компетентност и капацитет и отчетност, но няма смисъл. Някаква комисия след чиновнически прочит ни е сложила етикет. За добро управление.

Дано да е достатъчно голям за да застелем с него изронените дикисански улици! Дано да е достатъчно непромокаем за да плаваме през наводнения център по време на летните порои! Дано да е достатъчно мащабен за да скрием почти съборените сгради по булевард «България» и старата Вароша!

Дали го дават в по-голям тираж за да маркираме стотиците разбити плочки по пешеходната зона! Може би има стойност и ще понапълни все по-празните портфейли на ловешките граждани! Или е подходящ за инвестиции за да съградим едно-едничко читаво предприятие, след като старите, даващи работа на хиляди, бавно издъхнаха! Можем ли да го разменим поне за билет, с който да върнем децата си, бягащи на тълпи от родния град! Има ли душа за да седне зад някой от самотните чинове във все опустяващите класни стаи!

Доброто управление се определя от качеството на живот и благосъстоянието на гражданите. А никой не бяга от рая. Особено, когато е озониран от иновации и стоплен от добри управленски грижи. Оттук всички бягат.

Стига евтин ПиАр и дебилна демагогия. Ние, ловешките граждани, не сме идиоти. И ако някой раздава безсмислени призове, това не прави нито животът ни по-добър, нито кметът и администрацията му по-харесвани.

Не ни манипулирайте с вашите никому ненужни етикети!

Дайте ни просто грижа за всекидневните ни проблеми и шанса да живеем по-добре. Ако не можете си стръгнете с мир. Защото истинските етикети се слагат от гражданите. А на вашето управление, господин кмет, гражданите вече слагат етикет «преоценени».