Павлин Иванов

Вълнува ли ви какво дишате? А какво дишат ежедневно децата ви? Темата за въздуха в Ловеч не е от популярните. Тя не е и от значимите за размисъл. Дори никой не говори, че трябва да се предприемат незабавни действия още днес, защото тук няма скандал (а би трябвало). Просто така са устроени огромната част от хората в този град.

Тези от вас, които карат ежедневно автомобилите си, правят всяка сутрин нещо, на което не обръщат особено внимание. Качват се в колата, палят, пускат чистачките да изчистят силно запрашеното стъкло и потеглят. Автоматична реакция, която не осмисляме. На следващата сутрин правим същото. Ако не сме карали колата си няколко дни, трябва по-сериозно измиване на предното стъкло.

Това е само един ежедневен пример за прахоляка, който пада всеки ден върху автомобилите ни. Момент! Не дишаме ли всичко това всяка секунда? Децата ни, не поемат ли с дробовете си всичкия този прахоляк? Не се замисляте за това, нали? А би трябвало! Но спокойно, властта също не се замисля и в това има удивително единомислие между общество и власт.

Граждани не присъстваха на приемането на План-сметката за чистота на Ловеч, защото не се вълнуват от това, какви пари и за какво се харчат.

Обръщам внимание на „за какво“ се харчат. Това е важното. Защото чистотата е ЗДРАВЕ. А здравето, може да го има единствено, ако използваме разумно средствата си и извършваме необходимите дейности по чистотата с ясната мисъл, че това пряко влияе върху живота ни днес, утре, след години. Но ловчалии са над тези неща. Така са възпитани и така им е удобно.

Но да се върнем върху това, какво точно дишаме. От предното стъкло на всеки автомобил виждаме, че всяка сутрин с пръстче можем да рисуваме по него, заради полепналия за няколко часа фин прах. Гледайки обаче какво показва единствената официална станция за измерване на въздуха, която се намира в двора на училище „Васил Левски“, констатациите за запрашеността на въздуха в Ловеч са … дишаме съвсем нормален, чист въздух, отговарящ на нормите.

Лично аз дълбоко се съмнявам в достоверността на тази станция и направих запитване до РИОСВ Плевен. Препратиха ме към една Изпълнителна агенция, която трябва да е компетентна по проблема. Но дори не това е важното.

Важното е, че с парите на данъкоплатците се купуват ултра скъпи камиончета заради капризите на един зам. кмет – пощаджия, не се възлагат адекватно дейности по договорите свързани с чистотата и на никой не му дреме. Огромни пари изтичат, а резултат от изразходването на средствата просто няма.

Дишаме силно запрашен въздух. Ходим по доста мръсни улици. Свикваме ежедневно на прах, мизерия, боклуци и в това, никой не намира проблем. Нито на населението, нито на управлението му е до това.

Всъщност дори цинично казано, това е добре. Колкото повече болни хора, толкова повече ТЕЛК, Болницата ще живне, гробищата ще се продължават да се препълват, децата ще са винаги с алергии. Но на кой му пука?

Обществото е хубаво да разбере някой ден, че ако не натиска, изисква, мачка, то ще си остане болно, смачкано, убито. Но това е тема на друг разговор.

А решенията за всичко описано до тук са прости. Повярвайте!

Сподели с:


Вашият коментар