И тази година мина. Както винаги: Дойде с надежда, тръгва си отново с надежда. За промяна. За по-добро. И точно надеждата, за разлика от бюджета, заплатата и оборота, се оказа единственият неизчерпаем ресурс на тази, а и на всички други планети.
Ловешкият политик
В неговите очи годината мина гладко и успешно. Все пак, не е арестуван за нищо. Засега.
Промъкна се тихомълком през всичко – искаше му се да го хвалят за доброто, което според него е в изобилие, и да потъне в дън земя за всичко, свързано с реалността.
Той не обича реалността, защото тя има нужда от разбиране, решения и действия. А това… ми не за това е станал политик в крайна сметка.
Според ловешкия политик има огромна, чудовищна полза от това, че е на тази планета и дава всичко от себе си нещата да се случват.
Ама тия по кварталите, дошли от селата, не ги разбират тия неща и му говорят за някакви дупки, мръсотия, работни места, зеленина, елементарни условия за живот в една нормална европейска държава.
Еми като не разбират, що го плюят?
Няма справедливост в тоя град, баси!
Ловешкият потребител
Той е патриот. Локален.
Обича да купува само ловешки неща, за да помага на местния бизнес и на работещите му съграждани в него. Например: купувва телевизор Sony, гръцки домати, полски картофи, колбаси от Тутракан, месо от производител от Аржентина, сьомга от Норвегия…
Щото тия всичките са свързани с Ловеч и създават работни места точно тук.
За ловешкия потребител всичко е много скъпо, особено в последните месеци с това гейско евро.
Кошницата му се е оскъпила с 24 лева месечно.
Затова по снимките му във Фейса той е угрижен на коледния фирмен банкет. Сълзите му се стичат по чашата с черно Джони, бърше ги с 3000 салфетки, преди да ги хвърли от мъка в таверната на земята, на супер якото джипси парче, което разтърсва от умиление изстрадалата му душичка.
Скъпотията тук му идва в повече и ловешкият потребител отива в Гърция, Турция, Испания, Италия. Да види за последно страна от разпадащия се Европейски съюз, щото краят му вече е близо.
Пали германската машина, сипва догоре, натоварил е дрехи като за престой на Марс и беден, беден, чака по 5 часа в задръстванията към границите с другите бедни и измъчени българи да похарчат яко мразеното от тях евро.
Ловешките жители на кварталите
Очевиден е фактът, че всеки един ловешки квартал е уникално и особено жилищно място. Всички жители на кварталите си обичат местообитанието изключително много.
Те не слизат до центъра, не са минавали по Покрития мост от години, не знаят в Театъра какво точно се работи, Градската градина е само отметка в дългосрочната им памет, културните събития са далеч от разбирането и философията, която изповядват.
Жителите на кварталите в Ловеч са особен вид патриоти. Много яки патриоти и местни националисти.
Грам не харесват, че местообитанието им е тотал щета – няма здрава улица, градинка, парк, площадка.
Но тъй като не е тяхна работа и не зависи от тях, а само от ония търтеи в Общината и Общинския съвет, драгите съкварталци правят единственото възможно – да се оплачат в някоя Facebook група.
И то с изричното уточнение, че никой няма да им обърне внимание.
Съкварталците не смятат за възможно да се вземат в ръце, да се организират и да покажат на която и да е власт, че изискват незабавни решения, защото и те са хора и искат да живеят нормално.
Всъщност, тук да не е Гърция, където хората протестират за всяко свое право и на това се възхищава всеки жител на Бабаковец или Заводски.
Но тука си е тъй.
Ловешкият шофьор
Това е специална, богопомазана категория извънземни.
Той не кара на фарове, щото тия дигат цените на всичко – ток, вода, дърва. Ще им плаща за крушки, дето се хабят на всеки 10 години – няма как да стане това!
Ловешкият шофьор изобщо не е агресивен. Той никога не налита на бой, щото не може да бъде ядосан, с много малки и незначителни изключения.
Той агресира и е джедай само когато е: топло, студено, светло, тъмно.
И в още два маловажни случая – когато кара и когато не кара.
Ловешкият шофьор обича правилата. Когато другите ги спазват.
Когато глобяват другите, докато той говори по GSM-а, пуши и пие кафе, карайки се на тъпанарите пешеходци.
Ловешкият пенсионер
Ловешкият пенсионер има богат жизнен опит, желязна памет за социализма и абсолютно селективна памет за последните 35 години.
Той знае със сигурност, че „преди беше по-добре“, макар че не може да уточни точно кога, но е убеден, че тогава всичко е било по-евтино, по-качествено и по-човешко.
Годината за него мина в следене на новини, основно лоши, защото добрите са съмнителни. Пенсията пак не стигна, но това не е изненада – изненадващо би било, ако стигне.
Ловешкият пенсионер знае как се оправя държава, как се прави бюджет, как се води война и как се решава световна криза. Ако някой го беше питал, всичко щеше да е наред отдавна.
Той не протестира. Протестите са за младите. Но с удоволствие обяснява защо нищо няма смисъл и защо „тия всичките са маскари“.
И въпреки всичко, ловешкият пенсионер оцелява. С чувство за хумор, с малко яд и с постоянна готовност да каже:
„Аз ви го казах.“
Ловешкият експерт във Facebook
Това е най-висшата форма на обществено развитие.
Ловешкият Facebook експерт разбира от всичко. Без изключение. Политика, икономика, геополитика, вируси, ваксини, климат, транспорт, образование, строителство и между другото – футбол.
Той не чете дълги текстове, но има категорично мнение по тях.
Не му трябват факти, защото „всичко е ясно“.
Източниците му са „едни хора казват“, „четох някъде“ и „гледах клип“.
Годината му мина в коментари. Много коментари. Под всяка новина.
Той не предлага решения, защото не е негова работа. Неговата работа е да каже кой е виновен.
А виновни винаги има. Обикновено всички.
Ловешкият Facebook експерт не вярва на никого, освен на хора, които мислят точно като него.
И ако някой не е съгласен – значи е платен, заблуден или просто глупав.
Ловешкият мрънкач
Това е базовият модел. Основата. Фундаментът.
Ловешкият мрънкач не е непременно лош човек – просто нищо не му харесва.
Ако нещо се прави – защо се прави.
Ако не се прави – защо не се прави.
Ако се направи – защо точно така.
Ако стане добре – значи не е за дълго.
Годината му мина в мрънкане за времето, за цените, за хората, за трафика, за децата, за младите, за старите и за всички по средата.
Мрънкачът не иска промяна, защото промяната носи риск нещо да стане различно, а различното е подозрително.
Той не очаква нищо хубаво, но е разочарован всеки път.
И въпреки това – ще мрънка и догодина. Последователно. Принципно. С характер.
Ловчалията (като вид)
Ловчалията не е просто жител на град. Той е състояние. Смес от търпение, недоволство, ирония и някаква странна, упорита любов към място, за което постоянно казва, че „няма оправия“.
Той знае, че градът му не е идеален. Знае го по улиците, по кварталите, по разговорите, по коментарите и по тишината, когато трябва да се каже нещо на глас.
Мрънка, ядосва се, подиграва се, иронизира. Но не си тръгва. И не спира да очаква.
Ловчалията вярва, че промяната трябва да стане някъде между другите хора и утре. Не точно днес и не точно от него. Но ако стане – ще каже, че е бил сигурен. Ако не стане – ще каже, че е знаел.
Той оцелява не защото му е лесно, а защото се е научил да го прави. И това го държи. Година след година.
И така – годината си отиде. Не беше велика, не беше катастрофална. Беше ловешка.
А догодина?
Догодина пак ще дойде с надежда.
Всъщност, Ловеч може да се похвали с много и грандиозни успехи! Ама не баш сега. И не баш с много. И не точно с успехи.