Ще допуснем ли клинична смърт за ловешката болница?

Иво Райнов

Ловешката болница е в много тежко състояние.Между фалита и трудното оцеляване. Сякаш като в съзаклятие всичко в този град е подвластно на непоправим упадък. Топим се по-бързо от мартенски сняг, а улиците опустяват от невиждана демографска катастрофа.

Младостта ни напуска на талази, а детските заведения и училищата са сковани от страх от предстоящо закриване. Икономиката ни е все по-слаба, а работата недостойно ниско платена. Бедността прегръща все по-големи слоеве, а търговците затварят врати и оставят празни магазини, кафенета и ресторанти. Предлагаме на децата си все по-ограничени възможности за спорт и развлечения, а наркотиците са все по-изкусително близо до тях.

Кварталите ни са потънали под дебели пластове занемара, а централната част е проядена от многогодишно управленско безхаберие. Исторически паметници от Времето на Левски и Възраждането колабират, лишени от съчувствие, а историята се превръща в касичка за мимолетни печалби. Зоопаркът е разграден и съществува на ръба на закона, бездомни кучета превземат улици и градинки, а природата е „запретнала ръкави“ за да скрие в зеленина речната емблема на града ни. Дори „Литекс“ май потегля към дъното. Навсякъде разруха, упадък и тежки проблеми.

Нищо от горното не е сравнимо със заплахите пред болницата. Проблемът с нея е една от най-големите кризи, които са ни сполетявали до момента и вероятно ще има дълготрайни последствия върху развитието на града, общината, областта. МБАЛ „Параскев Стоянов“ изпада в тежка задлъжнялост не за пръв път. Преди години болницата също бе натрупала значителни дългове. Тогава ситуацията бе овладяна сравнително бързо. Сега решение на проблема, като че ли, не се вижда в близка перспектива. А последствията връхлитат здравно заведение главоломно.

По Коледа болницата остана без отопление заради наказателно прекъсване на газоснабдяване. След намеса на народният представител Корнелия Маринова, областния управител и министър Москов доставката на гориво бе възстановена. От края на миналия месец болницата е със силно ограничени финансови разходи, което се отрази драстично на лекарските заплати.

През последните поради недостойното заплащане много доктори напускат болницата и започват работа в здравни заведения в други градове. Това , може би, е най-опасното последствие, защото както знаем болницата страда от недостиг на кадри. В редица отделения продължават да работят лекари на пенсионна възраст, тъй като кандидатури на млади заместници липсват. Това може да се окаже най-пагубното последствие от кризата, дори финансовите затруднения да бъдат преодолени.

Едва ли има лекар, който би се върнал в болница с толкова колеблив път на развитие. Тоест има всички шансове, ако бурята отмине болницата да бъде изправена пред значително преструктуриране, хроничен дефицит на специалисти и ограничени възможности за дравни услуги. Ясно е, че такава ситуация ще подхранва недоверие и ще предопределя предпочитанията на ловешките пациенти към здравни заведение в други населени места.

Проблемите с болницата са сериозна заплаха и пред едва мъждукащите надежди за промяна в демографските тенденции. Наивно е да мислим, че можем да привличаме млади здравни специалисти. Липсата на надеждно здравно обслужване „на една ръка разстояние“ е минус и за всяка политика, насочена към привличане на млада вълна в града.

И така ловешката болница, една от най-модерните през 80-те години, е доведена до прага на фалита. Проблемът не е от октомври, той е трупан с години. Вината е много и е поделена. Редица въпроси чакат отговор.

Защо държавата, най-големият акционер, е допуснала достигане на подобно критично състояние?

Защо управленският борд и ръководството на заведението са проспали затъването на болницата?

Защо общинският съвет, оторизиран да управлява ловешкия дял в собствеността не е информиран за бързо влошаващото се състояние на болницата?

Има ли истина в твърденията за източване на болницата?

Вярно ли е, че дейностите, поверени на външни изпълнители са отежнили състоянието на здравото заведение?

Защо прахосваме дни в безвремие, вместо да търсим решение на проблема?

Защо министерството на здравеопазването не предприема никакви действия по отношение на болницата?

Ясно е, че е консумиран обяд, който някой трябва да плати. И финансово и с понасяне на неудобства от разрушеното доверие и изтънелите възможности на болницата. Дай Боже отговорност да бъде потърсено, ако е нужно и съдебна.

За 26 февруари е планувано заседание на Общински съвет – Ловеч. Очаква се една от точките да бъде посветена на състоянието на болницата. Мисля си, обаче, че депутати, кмет и министерство трябва да направят усилия още в следващите дни. Защото в задължения може да се вегетира дълго, но болница, изпразнена от специалисти практически е в клинична смърт.