dИво Райнов

Вече съм споделял тезата, че образованието е любима дъвка за всяка власт. Популистката грижа за просветата на нашите деца е лесно смилаема и чувствителна тема за всяка общност. Образованието е любим номер на политическите жонгльори, когато искат да впечатлят със социална активност.  Спомням си едно обществено обсъждане на местния бюджет, преди три или четири години. Струва ми се, че беше премиерния опит на господин Казанджиев да презентира бюджета с модерните мултимедийни технологии.  В продължение на 20-30 минути на екрана се появяваха кръгови и стълбчати диаграми, които внушаваха компетентност, стабилност и грижа за всяка област на финансово въздействие. Естествено образованието имаше смазващо превъзходство в  „тортата „ (кръговата диаграма)  на разпределението по бюджетни функции. На излизане от залата размених няколко думи с моя колежка, квартална активистка и страстна фенка на Казанджиев. Подхванах любимия си рефрен, че и с този бюджет кметът не дава нищо за образованието. „Но как“ – възмутено възкликна моята позната – „нали на диаграмата ни показа, че най-голяма част от парите са за образование?“. Наложи се да обяснявам, че над 90% от тези средства са предоставени от държавата, чрез местния бюджет. Разбира се не бях чут, защото разума на червените весталки е девствен и  обречен само на Казанджиев.

През последните години кметът Казанджиев отново демонстрира добро разположение към местните учебни заведения.  Със своя екип разработва проекти за модернизация на училища и детски градини. Някой ще възкликнат „Хвала на такъв градоначалник!“ Ще бъдат прави, ама отчасти.  В този процес общината е нещо като пощенска кутия. Някой разработва проекта (добре смазана практика на настоящия кмет) и го пуска в общината. Тя го препраща към финансиращия орган, който харесва идеята и пуска в общината парите. Общината дори не е партньор, тя е просто посредник и контрольор. Само, че и контролните и функции са под съмнение. Прост пример: по проект на общината бе извършен ремонт на общежитията в Езикова гимназия. Две години по-късно възникват проблеми от некачествено свършената работа. Фирмите изпълнителки са фантомни и вече са изчезнали от правния мир. Въпросът на училищния директор кой ще поеме рекламациите се посреща със солидарно свиване на рамене от управляващия екип на общината.

Сигурен съм, че кметът ще реагира протестно на твърдението, че общината не е партньор по проекта. Затова бързам с конкретните примери, които всъщност са повод за тази статия.  В началото на тази година Община Ловеч подписа договор за безвъзмездна финансова помощ по проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура на Община Ловеч“. Стойността на проекта е 3 595 322 лева, от които собствения принос на общината е планиран за 948 669 лева. Още преди одобряването на проекта кметът започва кампания за натиск върху училищата, с цел заделяне на собствени средства, които да бъдат представени като кофинансиране от общината. Тогава дори енергийните подобрения (смяна на дограма) от училищата, с техни собствени средства, трябваше да бъдат признати и калкулирани като финансово участие на местната община. Независимо, че искането на кмета, бе доста спорно от морална гледна точка, училищата приеха и заделеха в своите бюджети по 50-60 хиляди лева. Разбира се спестени от делегираните бюджети, сиреч от държавната издръжка на децата. Само, че преди десетина дена се появи ново двайсе. Трите включени в проекта училища (ОУ „Васил Левски“, ОУ „Христо Никифоров“ и ОУ „Проф. Димитър Димов“) бяха сюрпризирани с новината, че ще трябва да вложат между 110 и 180 хиляди лева ) за всяко училище) в изпълнението на проекта!!!  С  традиционния си извинителен тон кметът пак намери виновника другаде. Така неотдавна общината се бръкна с над 90 000 лева санкция по проекта за „Баш бунар“ и булевард „България“.  И тогава всички участвали в проектирането, изпълнението и надзора бяха чисти като утринна роса. Сега, естествено, лошите са пак някъде там… Не ни признават куп разходи, защото не били енергийна ефективност.  Оставям на страна кой какво е знаел при разработването на проекта, въпреки че се съмнявам, че управляващия орган е променял допустимите дейности  по енергийната ефективност. Има, обаче, два много простички факта – извършено е предварително енергийно обследване, което по-късно е използвано като ориентир при разработването на проекта. Двата етапа са поръчани, финансирани и осъществени от Община Ловеч! В проектното предложение няма нито ред, който да е приумица или каприз на училищен директор. Следователно, ако има изгорял бушон по веригата, той е някъде в административната сграда на площад „Екзарх Йосиф I“.  Само, че повредите от „късото съединение“ този път трябва да плащат  училищата.  Е, кметът прави поредния жест на добра воля към ловешките деца – училищата ще вземат безлихвен заем, който ще връщат дългосрочно (до 10 години). Но забележете, все пак, ще покрие делът на общинското участие с пари на училищата!

Излишно е да казвам, че в тази история моралът понакуцва. Само преди месец кметът подари на частна образователна структура 43 000 лева. Но т.н общински училища не могат да разчитат на подобно благоволение. Те трябва да си платят, при това за каша забъркана от някой в близост до кметския кабинет. Липсва и управленската грижа, щом нямаш разбирането, че училищата са социални услуги, а не печеливши предприятия. Какво да кажем за управленската философия, която разглежда финансирането на образованието, като задължение единствено на държавата. Нали разбирате, държавата ще отпусне безвъзмездни пари по проекта и пак държавата ще плати за задължителното общинско кофинансиране, чрез делегираните бюджети на училищата. Естествено зад неадекватното поведение на кмета се крие и провалът на неговата финансова политика – бюджетът е толкова тънък и слаб, че не е в състояние да помага на най-социалните заведения – училищата.

Историята е повече от безпринципна и поставя на сериозно съмнение компетентността на тези, които насилват училищата да плащат за общински задължения. Може и да греша, но за да бъда убеден някой трябва да отговори на следните важни въпросчета:

1.Кой е виновен за разработването на проект не отговарящ на изискванията за допустимост на финансиране?

2.Законно ли е училищата да участват със средства по договор, в който не представляват страна?

3.Има ли законово право кметът да притиска училищата за отделяне на средства, предвидени от държавата за издръжка обучението на децата?

4.Законно ли е общинското участие в проекта да се финансира със средства на държавата т.е. заделяне от делегираните от държавата бюджети?

5.Ще понесе ли отговорност  кметът, ако в следствие от неговата политика някое от трите училища изпадне във финансова криза? Градоначалникът предлага изплащане на задълженията за дълъг период от време, а никой не може да бъде сигурен, че училищата ще получават същите бюджети (децата намаляват) или че разходите ще бъдат същите (напротив всичко поскъпва драстично).

6.Готов ли е кметът да защити пред  педагогическия и непедагогически персонал на трите училища своите идеи, които ще направят невъзможно увеличението на възнагражденията им за целия период на изплащане на дълга?

Дълбоко се съмнявам, че ще получа отговор на тези въпроси, защото познавам практиката на кмета и неговата администрация да мълчат гузно, когато правят нещо нередно. Затова ще отправя горния контекст от въпроси на вниманието на министър Игнатов и министър Дянков. Разбира се в качеството си на председател на регионалния синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Ще го направя още в понеделник, защото държа да имам отговор преди заседанието на общински съвет в края на месеца, за което чувам, че кметът притиска директорите да внесат искане за… увеличаване на тяхното участие в проектните дейности. И това е позиция съвсем по достойнството на господин Казанджиев.

Апропо, горе не написах най-важния въпрос. Кога, най-после, този кмет ще започне да помага на местното училищно образование. Надявам се да чуя мъжки отговор на предстоящата сесия на съвета, посветена точно на общинското образование. Макар, че такива здрави топки не виждам!

7 коментара

  1. Хипотетичен отговор на важните въпросчета :

    1.Кой е виновен за разработването на проект не отговарящ на изискванията за допустимост на финансиране?

    Кмета на Община Ловеч – той подписва проекта.

    2.Законно ли е училищата да участват със средства по договор, в който не представляват страна?

    Не. Училищата нямат законово основание да участват в проекти по които НЕ са страна по договора .

    3.Има ли законово право кметът да притиска училищата за отделяне на средства, предвидени от държавата за издръжка обучението на децата?

    Да има , финансовите средства да са предоставени от училищата като безлихвен заем на общината, който заем общината връща в рамките на финансова година.

    4.Законно ли е общинското участие в проекта да се финансира със средства на държавата т.е. заделяне от делегираните от държавата бюджети?

    Категорично НЕ !

    5.Ще понесе ли отговорност кметът, ако в следствие от неговата политика някое от трите училища изпадне във финансова криза? Градоначалникът предлага изплащане на задълженията за дълъг период от време, а никой не може да бъде сигурен, че училищата ще получават същите бюджети (децата намаляват) или че разходите ще бъдат същите (напротив всичко поскъпва драстично).

    В този случай трите училища могат да поемат „спокойно’ задължения по договора към общината , а когато дойде времето за погасяване на задълженията си – училищата могат да откажат да заплатят задълженията си с мотива . че въпросния договор е нищожен т.е сключен е незаконосъобразно. И ще се започнат едни дела чиито изход е предизвестен… общината губи. Така , че след като кмета играе ‘дамската’ на училищата, няма основание училищата да не му играят ‘дамската’.

    6.Готов ли е кметът да защити пред педагогическия и непедагогически персонал на трите училища своите идеи, които ще направят невъзможно увеличението на възнагражденията им за целия период на изплащане на дълга?

    Хипотетично на този въпрос никой не може да отговори…

  2. “Община Ловеч подписа договор за безвъзмездна финансова помощ по проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура на Община Ловеч“. Стойността на проекта е 3 595 322 лева, от които собствения принос на общината е планиран за 948 669 лева.”

    Ето тук е „заровено кучето” и тук трябва да се търси отговора на въпроса за финансовото участие на училищата в проекта.

    Община Ловеч / не без съгласието на общински съвет/ е подписала договор за безвъзмездна финансова помощ по проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура на Община Ловеч“. С подписването на договора общината става страна по договора за получаване на безвъзмездна помощ и поема задължението за собствено участие в размер на 948 669 лева. С този проект община Ловеч ще прилага мерки за енергийна ефективност в училища изключителна общинска собственост , а не в нечия друга собственост.

    С договора е определен размера на задължителното финансово самоучастие на общината . Това означава само едно – общината финансира проекта със свои средства, а не за сметка на теети лица .

    Предложението на кмета за финансово участие на трите училища в проекта за тяхна сметка е в нарушение на подписания от общината договор по проекта тъй като той не включва финансово участие на въпросните училища, а още по – малко училищата да поемат безлихвен дълг към общината за участие в проекта. Точно обратното , ако към момента общината няма въпросните финансови средства за самоучастие може да поиска безлихвен дълг от училищата /за ремонта на собствените си сгради / като е определен срок за връщането на този дълг.

    Всички одобрения за финансови задължения на общината стават със съгласието на Общински съвет за това е необходимо и решение за определяне на финансовите параметри на този проект , а не решение по принцип.Нещо повече, общински съвет трябва да одобри всички заеми които общината дава на трети лица и без такова решение изпълнението на проекта е незаконосъобрзно.

  3. В ценностната система на българина семейството е заемало и заема главно място. Няма път, който да не започва от къщата, казват мъдреците.
    Колко мило, колко сладко
    е при мама и при татко!
    Те за нас се много трудят,
    те за нас от сън се будят.
    Щом очи от сън отворим,
    със кого ще заговорим?
    С нашта мама кротка, мила
    със зората подранила.

    Тихо татко да събуди
    да отиде да се труди –
    да печели и набави
    дрехи и обувки здрави,
    и тетрадки, и писалки
    за дечицата си малки.
    Колко мило, колко сладко
    е при мама и при татко!

    “…децата да продължават да рисуват с нестихващо вдъхновение и да показват на ръководителите на града, областта и държавата, как искат да се промени страната ни с помощта и на европейските фондове…”

    Живее Димитров сред нас,
    аз чувствам неговата сила.
    Зовеше мъдрият му глас…
    Мира да пазя ме зове,
    да гоня стръмни върхове
    и от зората вдъхновен
    на мъдрост земна да се уча,
    добър да бъда всеки ден.
    Над мойте родни широти
    да браня въздуха, небето
    и всяка птица, що лети…
    Живее Димитров сред нас,
    от силата си той ми дава
    затуй по-силен съм и аз!
    ….
    От картинки и портрети
    мило се усмихва Ленин,
    името му златно свети
    по игрища и пързалки.
    Волно всеки ден играем
    и макар и още малки
    името на Ленин знаем!

  4. “5.11.2012 Празникът на Будителите -1 ноември грейна в чудни детски картини и усмивки в Областен информационен център – Ловеч .
    С поздравление за 1 ноември – Деня на Народните будители, управителят на ОИЦ-Ловеч Нели Митева откри церемония по награждаване на отличените в Конкурса „Как искам Европейският съюз да промени моя град“.
    Поздравления за празника и голямо „Благодаря“ за участието на всички деца изказаха и кмета на Община Ловеч – Минчо Казанджиев и областния управител на Област Ловеч, Ваня Събчева, като пожелаха на децата да продължават да рисуват с нестихващо вдъхновение и да показват на ръководителите на града, областта и държавата, как искат да се промени страната ни с помощта и на европейските фондове.
    Над 250 рисунки на деца от 24 образователни и културни институции от 13 населени места в областта участваха в конкурса. ПМГ – Ловеч участва с творби на 20 ученици от пети и шести клас.
    Награда на Областна администрация и грамота получи Марио Легурски от 5 клас , а всички останали участници -блокчета за рисуване и цветни пастели.
    Управителят на ОИЦ-Ловеч пожела на всички възрастни, които присъстваха на церемонията, да се опитат да видят и чуят детските мечти, за да направят българските градове и села толкова красиви, както са в детските рисунки!”
    Този тексТ го копирах от сайта на ПМГ-Ловеч. Да оставим настрана правописните грешки, допуснати от необразованата пи арка и сложени там без да бъдат коригирани. Въпросът ми е : редно ли е да се използват училищата и непълнолетните деца за политическа пропаганда? “… и да показват на ръководителите на града, областта и държавата, как искат да се промени страната ни…” Що за умствен и морален инвалид трябва да си, за да качиш подобно писание на ученически сайт?

  5. То последният въпрос май трябва да звучи по-скоро така: Кога, най-после, този кмет ще започне да прави нещо в полза на града и неговите жители, че не останаха хора, ежедневно града бива напускан от ЗАВИНАГИ от някого, мъчно ми става, като гледам, как бива затривано хубавото ни градче…. 🙁

  6. Браво господин Райнов, добре е да знаем, че във ваше лице в този общински съвет има един компетентен и апостолски настроен човек!

  7. Ще бъде интересно да видим мнението по въпроса на Любомир Христов, Венцислав Христов и Илица Петрова, директори на цитираните училища.

Comments are closed.