Павлин Иванов

Често администрацията изтъква, че град Ловеч е пионер в създаването на квартални съвети, като ефективен начин за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Това е безспорен факт, заслужаващ адмирации.

С проекта за допълнение и изменение на Наредба за кварталните съвети  в община Ловеч, също се цели процеса на избор, мандатност, работа и реално участие на гражданите в управлението да стане по-пълноценен и добре работещ.

Въпреки добрите намерения обаче и помощта, която администрацията оказва на кварталните съвети, съществуват проблеми, за които кметсвото този път няма вина.

Един от най-големите проблеми е информираността на жителите. Факт е, че огромна част от хората в кварталите нямат ни най-малка представа, че имат квартален съвет и той е легитимния орган, който ги представлява. Причините за това са поне две. Ловешките медии не са канала, чрез който информацията достига до населението и причината за това е качеството на пресата и невъзможността й да привлече устойчиво общественото внимание.

 Втората основна причина е в гражданите, които са абдикирали от своите права, не се интересуват от почти нищо свързано с град Ловеч или собствения си квартал и се задоволяват при проблем да споменат няколко пъти роднините на кмета, съветниците, или когото се сетят според конкретната ситуация и смятат, че по този начин, проблемите след казаното заклинание ще изчезнат.

Друг сериозен проблем е представителността. Кого представлява кварталния съвет с оглед на това, че жителите на квартала като цяло не го припознават като свой. Този проблем съществува на всички нива в държавата. Кого представлява съветника, кмета, депутата, президента? Неговата група, бизнес интереси, каузи?

Един от елементарните примери за липсата на реална представителност може да видим всяка календарна година, когато председателите на кварталните съвети представят в Общински съвет уникални отчети, в които, ако им вярвате разбира се, ще установите, че Ловеч е минимум един Париж. Понеже жителите на кварталите не знаят, че някой ги представлява и представя обикновено силно изкривено действителността, все още няма набит председател на квартален съвет. Т.е. проблемите и решенията са изключително през призмата на председателя, а не на база реалност, обществен и квартален интерес.

Не ме разбирайте погрешно. Не упреквам за това хората в кварталните съвети. Те работят на доброволни начала, отделят от времето си, често и от средствата си, за да се движат в някаква посока нещата. Упрека е към жителите на кварталите за пасивността.

Ако бяха по-активни и будни, качеството на личностите в кварталните съвети би било различно, идеите, предложенията, решенията, също щяха да бъдат на друго ниво. В крайна сметка, идеята на закона и наредбата биха изпълнили функцията си, само при условие, ако много хора правят по нещо мъничко, защото без общност, няма как да има нито добър резултат, нито по-добър живот.

Друга голяма група проблеми е свързана със свързаността на кварталните съвети по партиина линия с управляващите в града. Много от председателите на съвети са членове на БСП. Това е причината и техните отчети, поставени проблеми и изисквания да бъдат нереалистични и в угода на градската администрация, а не в интерес на жителите. Но отново за това не са виновни нито БСП, нито избраните в кварталните съвети. Този, който се организира по-добре, печели! Дори и да не защитава обществения интерес в цялост. Такава е играта и място за сърдене няма.

В работата на кварталните съвети има още много проблеми, като част от тях и кмета на община Ловеч и съветниците и институциите се опитват да решават, но и понякога умишлено или не, спъват.Но все пак, топката и инициативата са в полето на жителите на кварталите.

Ясно е, че по сегашния начин, характерен с пасивност и липса на интерес, липса на общност, единствения възможен резултат е този, независимо каква е нормативната уредба. Ако жителите на кварталите искат различен резултат, трябва да подхождат по коренно различен начин.

Обективността изисква да представя и добри примери. Разбира се, че ги има и те са благодарение на кварталните съвети или на база горепосочените връзки. В Червен бряг вече има автобусна линия, Гозница се организира и почисти част от квартала, Бабаковец надигна глас за разкопани канали пред входовете и дупки по улиците … Определено има, макар и все още малки ползи от работата на кварталните съвети, но има и нужда от ясно дефиниране на проблемите, които спъват работата им и получаването на добри резултати за хората живеещи там.

Място за полемика има, стига да има заинтересовани страни.