Утре се открива новата учебна година. Сигурен съм, че събитието предизвиква противоречиви чувства. Българското училище отдавна не носи онази романтична харизма, в която се пресичат надеждите на родители, учители и деца. Дори на тържествения първи учебен ден всички отиват с тегобите на ежедневието. И със силно накърнена вяра. Децата с накърнена вяра в ползата от изучаваното, родителите – в качеството на родното образование, учителите – в смисъла от избрания професионален път. Затова, въпреки усмивките, новите дрехи и красотата на хилядите цветни букети, празникът е някак изкуствен, бутафорен. Не е празнично в сърцата.
Добре разбирам тези чувства. Толкова пъти минавам през техните лабиринти в търсене на светлината. Дори преди две години излях мрачното си настроение в един от по-старите постове на блога – „Без празнично чувство“ . Днес, обаче, не искам да пиша в тази гама на предстартова емоция. Все още споделям много от написаните истини, но не мисля, че си струва духа да бъде потопен в подобна покруса. С времето започнах да разбирам, че в училището са заровени много зрънца на радост и удовлетворение. Иска се постоянство, за да ги откриеш. Започнах да виждам, че училището може да бъде място на щастие и най-дълбоко разочарование, на сговор и войнстваща конфронтация, на единомислие и нетърпимост, на задоволство и неудовлетвореност, на творчество и уморително подражание, на приятелство и дистанция. Училището не може да приема само една „роля“ – арена на тъгата. Най-малкото заради нестихващия радостен смях на децата.
Училището не са сградите и дворовете, нито класните стаи. Училището са хората – учители, ученици, служители. Затова училището е такова, каквото го направим ние. И може да бъде такова, каквото го виждаме в мечтите си. Нужни са простички неща – вяра, борба и обич!
Вяра. Най-вече в мисията на училището. Унижавано, хулено, забравено, разклатено, но винаги единствен стожер на знания, родолюбие, памет, ценности! Без училището и учителя тази държава щеше необратимо да потъне в тинята на прехода (с нейния мутро-морал и чалга-култура). Учителю, вярвай, че има смисъл от твоите ежедневни усилия и нерви. Погледни назад и си припомнете благодарността на твоите успели ученици. Вярвай, че децата на България имат нужда от теб. Не толкова от твоите знания, колкото от твоя морал и любов. Така дефицитни в обществото, понякога недостатъчни в семейството.
Борба. Училището не може да съществува без администратори, но живее и диша чрез своите учители и ученици. Стига сме хленчили, хайде да се преборим. С всичко, което ни гнети – с качеството на преподаване и ученическа дисциплина, със съсипващата бумащина и излишното учебно съдържание, с нескончаемите образователни експерименти и училищната агресия, с поруганото достойнство на учителя и с поруганото достойнство на ученика, с толерирането на училища и неравностойните условия за обучение на децата, с необективните изпити и двойните стандарти към децата, с ниските заплати на учителите и обидните стипендии на отличниците. Да не се оправдаваме, че някой ни спуска реформи. Училището може да мисли, чрез своите учители и ученици. Стига да се преборим.
Любов. Обичта към децата е сериозен аргумент, който ме задържа в професията толкова години. Обсесия, типична за българския учител, но старателно прикриване в душата му. От години градим училищните отношение на принудителен респект, вместо върху признатия авторитет. Убеден съм, че българското училище има нужда от призната и споделена обич. От партньорство, искрено общуване отвъд границите на официалните задължения, от човешки образи и лични примери. Детската обич е помитаща стихия. Най-краткия път към знанието и възпитанието. Нужна е една малка стъпка – да се осмелиш да покажеш обичта!
Все по-често си мисля, че трябва да свалим празничния култ от първия учебен ден. Да излезем от досадния цикъл на времето. За да видим шанса за едно ново начало., наситено с повече вяра, борбен дух и обич. А това е повод утре да отида усмихнат на училище. И да бъда честен, когато казвам, че се радвам да видя отново моите ученици.
Успешна учебна година, колеги! Нека вярваме, че ни очакват много поводи за задоволство и радост!
Весела и ползотворна учебна година, млади приятели! Нека бъде най-прекрасната във вашата ученическа биография!
Усмихнат първи учебен ден! Не забравяйте, че училището не може да бъде тъжна арена!