Иво Райнов
Българите рядко ни обзема политически гняв. По изключение го изливаме в революция. Сигурно затова сме най-ограбваните и насилвани от собствените политически управници. И разбира се, най-бедните в цяла Европа. Честността изисква да признаем, че не сме направили дори една истинска революция – нито нежна, нито въоръжена. През последните двадесет и три години силите ни стигнаха само за да опитаме. През януари 1997-ма година. Тогава народния гняв излезе от домовете и се насочи към парламента. Точно на днешния ден, но преди шестнадесет години, се състоя последната обсада и първият в историята щурм на Народното събрание. Тогава въздухът бе нажежен почти до революция и остана такъв цели двадесет дни. Време на ежедневни масови демонстрации и гражданско неподчинение. Докато социалистическото правителство се оттегли и даде ход на предсрочни избори. Народът ликуваше, опиянен от победата си. Една обещаваща революция завърши само за двадесет дни. Редовите революционери повярвахме, че сме променили България и живота си завинаги. Естествено допуснахме поредната наивна грешка. Години по-късно се появиха съмненията, че всичко е било спазарено в онези дни. Защото революционният патос от януари 97-ма не постигна трайно нито една от преследваните цели. По тази, последната теза съм готов да дискутирам с всеки, но ще трябва да получа убедителни отговори защо:
Нито един виновник за катaстрофалния делник на българския народ не бе наказан или поне подведен под отговорност ?
Не бе допусната никаква лустрация на лицата, заемали влиятелни постове или получавали облаги по време на комунистическия период?
Никой не бе осъден за терора и безчинствата по време на комунизма?
Не бяха предприети законови инициативи за отнемане на заграбените от функционери на бившата БКП народни пари? Същите, които бяха източени и депозирани в чужди банки.
Бе допуснато тези пари да бъдат изпрани, като се завръщат под формата на инвестиции в българската икономика?
Бившата комунистическа номенклатура необезпокоявано си осигури икономическа власт и влияние, чрез бандитската приватизация на държавни активи?
Не бяха отворени досиетата, а се сложи начало на един срамен процес по прикриване на агенти и политическо шантажиране на неудобни хора? Така, съвсем съзнателно, бе позволено на хора с агентурно минало да се инфилтрират в икономически и държавни структури.
Не бе нанесен удар на старата държавна сигурност, а бе оставена да инжинерства над политически формации, модели и процеси и до днес?
Продължи толерантното отношение към организираната престъпност, която не спираше активно да ограбва и дерибейства българите?
Бе допуснато чудовищно разрастване на корупцията във всички обществени сфери?
Целенасочено се разбиваше дясното политическо пространство или се извършваше подмяна на автентични лица и формации със зависими от репресивните служби или БСП?
Българите остават най-бедните в Европа шестнадесет години, след като разчистиха пътя на реформите и шест след приемането в ЕС?
Революцията от 1997-ма бе компрометирана и удавена в уговорки! Фабриката за илюзии не бе затворена, напротив продължи да работи с пълна сила и да промотира нови илюзии („ще ви оправя за 800 дни“) или илюзионисти (Сидеров, Янев)! Не бе спукан нито един от циреите (мутри, ченгеджийски преход, комунистическа мимикрия), които превърнаха в гной надеждите на хората! БСП не си отиде, а продължава да бъде нагъл и амбициозен политически играч! Реформаторите се разпаднаха и отвориха път за популистки формации и лидери – месии! Хората загубиха надежда, вяра, оптимизъм, само бедността остана константа! Всъщност може би се появи една нова надежда за спасение от действителността, която съсипва живота – Терминал 2 на Софийското летище!
Така се случва с незавършeните революции – смачкват ги тези, които са ги обяздили или кукловодите, които са писали сценария!
Добре сте го написали господин Райнов, прав сте , революцията от 97-ма не оправда напълно очакванията.Но да се върнем и още малко по-назад. Правителството на Филип Димитров се провали най-вече след предателството на Желев и Тренчев и не можа да изпълни задачите си.След това настъпи безвремеето при Беров и Виденов, когато практически на власт бяха престъпните групировки и държавността беше пред разпадане. След „революцията“, за която пишете, дойде управлението на ОДС при Иван Костов, и това е единствения период за който вие, наследниците на сините, можете да се гордеете.Тогава бяха положени основите на новата държава и създадени предпоставките за приемане на България в НАТО и Европейския съюз.
А иначе политическите понятия у нас, и в частност в Ловеч, са объркани тотално.БСП е „нито риба , нито рак“, стараейки се да защитава интересите едновременно на най-богатите и на най-бедните. А в партии като СДС и ДСБ, които претендират, че са десни, членуват хора, които са по-близо до пълни пролетарии.
No pasaran!