Регионална библиотека “Порф. Беню Цонев”
На 12 януари се навършват 150 години от рождението на един от най-изтъкнатите и заслужили български учени, чиято плодотворна дейност е оставила дълбоки и трайни следи в нашата филологическа наука. Роденият в Ловеч професор е основател и дългогодишен ръководител на катедрата по история на българския език в Софийския университет. Проф. Беню Цонев е автор на първата университетска „История на българский език”, с която се поставя началото на сравнителноисторическото проучване на езика ни.
ПРОФ. БЕНЮ СТЕФАНОВ ЦОНЕВ
(1863-1926)
Големият български езиковед професор Беню Стефанов Цонев е един от основоположниците на нашата наука за езика. Той е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч.
Основното си образование завършва в родния си град. В ранните си години проявява влечение към литературата, пише и стихове. През 1879 г. Министерството на народната просвета му се отпуска стипендия, за да продължи образованието си в класическата гимназия в Загреб, която завършва блестящо през 1884 г. Учителства в Петропавловската семинария край гр. Лясковец и в Лом до 1886 г. С нова стипендия заминава за Виена и учи две години славянска и романска филологии. В Лайпцигския университет слуша лекции при най-известните по онова време професори – езиковеди и защитава докторската си дисертация на тема “За източнобългарския вокализъм”.
От 1890 до 1893 г. учителства в Софийската държавна мъжка гимназия и чете лекции във Висшето училище. От 1895 г. е професор по история на българския език и диалектология. Чете лекции и по славянска палеография. Основно място в научноизследователската му дейност заемат българския език и въпросите на българската литературна история и критика. В редактираното от него списание „Български преглед” публикува множество критически статии и отзиви за литературни произведения. Неоценими са заслугите му за отстояване чистотата и благозвучието на българския език и за опростен и демократичен правопис. В научната му биография определено място заема и дейността му като преводач от хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски езици. Обогатява българската преводна литература с произведения на световноизвестните автори като Адам Мицкевич, Гьоте, Виктор Юго, Емил Зола, Алфонс Доде, Антон Чехов. Подписани с псевдонимите Б.Юн (Беню), Б.Б, Орфен, Ялпухов публикува и свои стихове сп. “Български преглед”. По негов текст е създадена и първата туристическа песен “Песен походница” (1912).
Бил е пет пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през учебната 1910/1911 година е ректор на университета. Първият председател е на съставения научен комитет през 1924 г. към Ловешката колония в София за написване историята на Ловешкия край. По тоя повод обикаля Ловеч и Ловешко, изнася беседи за необходимостта от написването на такава история, среща се с местни дейци във връзка с организиране и събиране на материали. Сам изработва програмаат за написването на “Ловеч и Ловчанско”.
Умира на 5 октомври 1926 г., а първият том на това забележително произведение излиза през 1929 г. под редакцията на неговия съгражданин, приятел и колега проф. Анастас Иширков и е посветено на Беню Цонев.
ОСНОВНИ ТРУДОВЕ
1. За източнобългарския вокализъм. – СБНУ, кн. ІІІ, 1890; кн. IV, 1891.
2. Някои бележки за българский език и правописанието му. – СБНУ, кн. IV, 1891.
3. Ударението в българский език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици (руски, сръбско-хърватски и словенски). – СБНУ, кн. IV, 1891.
4. Програма за изучаването на българските народни говори. – СБНУ, кн. XVI-XVII, 1900.
5. Увод в историята на българский език. – СБНУ, кн. ХУIII, 1901.
6. Една особеност на Враждебския говор. – Периодическо списание, 1903, № 63.
7 . Към историята на българский език. – СБНУ, кн. XIX, 1903.
8. Диалектни студии. – СБНУ, кн. ХХ, 1905.
9. Хиляда години български език. – Летопис на БКД за 1908 г.
10. Кои новобългарски говори стоят най-близо до старобългарски в лексикално отношение? – Списание на БАН, 1915, № 11.
11. Езикови взаимности между българи и маджари. – Год. CУ, Фак. слав. филог., кн. XIII-XIV, 1920.
12. Езикови зависимости между българи и румъни. ¬- Год. СУ, кн. XV-XVI, 1921.
13. Опис на ръкописните и старопечатните книги на Народната библиотека в София. С., 1910.
14. Ръкописната сбирка в Рилския манастир.- Български преглед, 1910, № 10 .
15. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. С., 1913 .
16. Славянски ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в Пловдив. С.. 1920.
17. Славянски ръкописи в Българската академия. – Списание на БАН, 1916, № 6.
18. Кирилски ръкописи и старопечатни книги в Загреб. – Списание на БАН, 1913, № 1.
19. Кюстендилско четвероевангелие. – Периодическо списание, 1905, № 66.
20. Добрейшово евангелие. – Български старини, 1906, №1.
21. Врачанско евангелие. С., 1914.
22. Новобългарската писменост преди Паисия; – Български преглед, 1893-1894, № 2.
23. Определени и неопределени форми в бъгарский език. С., 1911.
24. Към правописна обнова. С., 1921.
25. Правописен речник на българския книжовен език. С., 1925.
26. Произход и език на моравците. С., 1919.
27. История на българский език. Т. 1. С., 1919.
28. История на българский език. Т.2; (Под редакцията на Ст. Младенов). С., 1934.
29. История на българский език. Т. 3. (Под редакцията на Ст. Младенов). С., 1937.