СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – ДЕН ЗА ПРОШКА

      Седем седмици преди Великден и една седмица след Местни заговезни, в неделята (тази година на 17 март), се отбелязва празникът Сирни заговезни. С него се поставя началото на най-продължителният в годината  пост – Великденският.

       На този ден се събира цялото семейство, близки, приятели. На трапезата се сервират печена кокошка, баница, топла пита, червено вино, плодове, халва и още много вкусотии, за да може всички богато да хапнат и пийнат, да се видят и си поговорят родители и деца, братя и сестри, близки и приятели и да се повеселят. Този единствен ден от българския календар и от православната църква е определен  за прошка. На този ден всеки, млад или възрастен, иска прошка (извинение) от своите близки за волни или неволни обиди и прегрешения, които е изрекъл или сторил през изминалата година. Ние лесно намираме път към сърцата на близките си и те ни прощават с думите „Простено да ти е!”

      Но можем ли ние, обикновините хора, да простим безхаберието на нашите управляващи и на управляващите преди тях, и още преди тях… Можем ли с усмивка да кажем на всички министри в различните правителства до сега „Простено да ви е” когато все още има хора, които се хранят единствено с отпадъците от контейнерите или добрината на близки и приятели? Могат ли хиляди пенсионери да им простят, че живеят в бедност, мизерия и без отоплени през зимата, а депутатите предложиха тeхните бъдещи пенсии да са 1500 (хиляда и петстотин) лв (за сравнение -минималната пенсия за трудов стаж в момента е 145 (сто четиридесет и пет лв). Ще простят ли хората с минимални заплати, които трябва да плащат високи сметки за ток, парно и вода, и се грижат за семейство и деца-ученици? Ще простят ли болните, които нямат възможност да си купят необходимите животоспасяващи лекаства, за да се лекуват? Ще простят ли близките на нелепо загиналите при катастрофи заради лошите ни пътища и старите,  амортизирани возила, с които пътуваме, или на починалите по лекарски грешки и безотговорно отношение на медицинския персонал,  липса на болнично заведение в далечно село или малък град?  Ще простят ли майките и бащите на отвлечените деца, някои от които никога няма да се върнат при тях? Ще простят ли семействата, които останаха без жилища при наводнения, земетресения или други природни бедствия и живеят във фургони или по чужди мазета, защото държавата не може да им помогне да уредят живота си? Ще простим ли ние, българите, на управляващите, че ядем некачествени храни,  че децата ни се натравят от тях? Ще простим ли за високите цени на парното, електроенергията, водата? Ще простим ли, че всеки ден по различни медии четем, слушаме или гледаме как хора от „високите етажи” уличени в корупция, кражби, злоупотреби, вместо да са в затвора са назначени на  „по-топла и по-сладка” службица? Ще простим ли на депутатите,  част от които  не присъстват в пленарната зала, други пък си решават кръстословици или „леко” придрямват вместо сериозно да помислят как да измъкнат страната от блатото, в което е? Но защо да се тревожат, някой от тях   вече имат стаж в парламента не за една пенсия. Дали пък в цяла България  няма по-млади и по-кадърни от тях? Но как ще преживяват със заплатата на средностатистическия българин?  А тия същите, които вече  20 и кусур години уж работят за страната,  не се стремят да вървят в една посока, да работят „за благото на народа”, както се кълнат когато поемат отговорната длъжност – „народен представител”. А всеки ден от пленарната зала  чуваме тяхните кавгите, нелицеприятни изрази и обвиненията им един към друг.  Не искам повече да изброявам за какво още ще можем ли  да простим на  управляващите в нашата объркана страна. Излизаме на протестни митинги, издигаме лозунги, викаме, говорим по медиите за ежедневните ни проблеми, но нас никой не ни чува – ние просто сме електорат, който е необходим само по време на изборите. Много ми се иска точно в този ден, Денят за прошка, ако има достойни хора, които са ни управлявали или ни управляват сега и доведоха България до това тежко положение, да застанат пред  екраните на всички телевизионни канали и да поискат  прошка за своите грешки и недомислия от бедните, недохранените, бездомните, безработните, болните, излъганите, измамените … от обикновените българите. И нека те решат да им кажат ли „Простено да ви е”.

      А ако толкова пък ние, българите, сме грешни и сме загубили правилната посока, нека се обърнем към вярата, към Бога и да го помолим да види в нас доброто ни сърце, състраданието към болните и бедните, обичта и уважението към близките и семейството, любовта и грижата не само към нашите, а и към чуждите и болни деца.  И ако Той прецени –  нека каже „Простено да ви е, българи!”…

       И дано тогава с Божията благословия и с желанието ни да живее по-добре ние, децата ни и внуците, с общи усилия да направим България просперираща и още по-красива!