Иво Райнов
Вчера, най-накрая, намерих време за среща с Албена Йончева. Бях и обещал преди седмица, но неотложните ангажименти на ежедневието алчно обсебиха всяка свободна минута. А разговорът с Бенджи бе наистина важен – предстоящата лекция на най-известния български пътешественик Симеон Идакиев. Визитата е поредният отворен прозорец за застоялия културен дух на Ловеч. С неуморните си усилия Бенджи вече доведе и срещна с местната общественост Любен Дилов – син, Маги Харваджиян, Мадлен Алгафари и много други актуални личности от културната палитра на България.
Заварих Албена на кафе и работен разговор с Радка Рашева – дългогодишен библиотекар и страстен краевед. Достолепна, енергична и заредена с идеи дама. С Бенджи обсъждаха съвместен проект – сборник с биографични справки за видни учени с ловешки корен. Оказа се, че госпожа Рашева от години събира търпеливо историите на професори, родени под Стратеш. С изумление научих, че вече е попълнила информационна база от близо … 200 имена на ловешки професори! Стана дума и за още един краеведски проект – книга с любопитни факти от историята, географията и културата на Ловешко. Ентусиазмът на тази отдадена ловчалийка неволно ми напомни за изследователския труд на още един местен колорит – Стоян Георгиев. Човекът, който близо година работи за да подари на Ловеч спектакъл-възстановка на първото театрално представление отпреди 140 години. Видях се със Стоян в средата на седмицата. Преливащ от енергия напътстваше поредната репетиция на „Многострадалната Геновева“. Редом с многобройните си режисьарски ангажименти обичаният актьор работи върху още едно свое начинание – история на театъра в Ловеч.
Бенджи, Радка Рашева, Стоян Георгиев са малка част от неуморните „събирачи“ на разпиляния ловешки дух. Ако в днешния пресметлив свят има дефиниция за будители тя обезателно побира и техните дела. Давам си сметка, че точно такива хора градят културата и родовата памет. Десетки работливи и всеотдайни апостоли , които пръскат култура в мрачния делник, събират забравени спомени, откриват непознати истини. Не очакват пари и ярки прожектори, не мечтаят за снимки до местните политици. Надраснали са светския шум и предпочитат работната тишина „на ползу роду“. Всеки от тях отглежда своята културна идея, с която да запълни бутафорно празната кошница на местната чиновническа представа за дух, традиция и памет. Затова техните книжни творения ( дай Боже да се случат) ще бъдат истинска историческа сцена, както за остаряващите, така и за неродените ловчалии. Много по-евтина и трайна от празната сцена, която инертната чиновническа мисъл възнамерява да пусне по течението на Осъм. За да прахоса на халос европейски средства. А Бенджи, Радка и Стоян (както и десетките техни събратя по дух) нямат време да чакат евросредства. Те копаят и откриват педя по педя пластове от затрупаната от управленско безразличие ловешка култура. Затова, ако Господ не е в състояние да ни дари с мъдри управленци, дано бъде достатъчно щедър, за да взъхнови повече подобни събирачи на ловешкия дух.