Радка Рашева

За втори път Ловеч има министър на финансите. В новото правителство на ГЕРБ (2009 г.) това е Симеон Дянков. Някои  го познават от училище, други – от студентските години…вече го познава и цяла България. Аз искам да ви разкажа за един друг министър на същото министерство, живял в по-бурни времена, преживял по-тежки икономически и политически кризи, но малко  познат на  ловчалии и България. Това е Петър Тодоров Цачев.

Роден е на 3 февруари 1881 г. в Ловеч. Баща му, Тодор Цачев, е опълченец в Трета дружина, която участва в боевете за Шипка и Стара Загора. За проявен героизъм получава четири ордена за храброст. Петър завършва основно образование в родния си град. Военната си служба отбива във Враца, в 16-ти пехотен ловчански  полк. След определения срок известно време остава на свръхсрочна служба. През 1903 г. заминава за София, където  всеки ден ходи в Народна библиотека и чете от сутрин до вечер. Особен интерес проявява към финансовите науки. За това и първата му статия е свързана с военните бюджети на България.  Предадена е в „Списание на българското икономическо дружество”, където с голямо закъснение попада в ръцете на Кирил Попов, редактор на списанието и основател на статистиката в България. Той дава висока оценка на това изследване и насърчава младия човек да продължи да работи в тази насока.  През 1911 г. Петър Тодоров  заминава за  Берлин, където слуша лекции  на световноизвестни учени по различни въпроси. Събрал много знания и впечатления  се завръща  в България.  Бързо се ориентира в политическата обстановка в сраната. Симпатиите му са насочени към Демократическата партия, но по-късно влиза в Радикалдемократическата партия, чиито лидери са Найчо Цанов и писателя Тодор Г. Влайков. От основаването на Демократическия сговор през 1923 г. е негов член и участва в управителния съвет. През 1927 г. се създава политическият кръг „Звено”, към който се присъединява и Петър Тодоров.   Депутат е в ХІХ и ХХІ Обикновено народно събрание. Освен добър политик, той е талантлив журналист и публицист. От 1914 г. участва в редактирането на в. „Демократ”, орган на Радикално-демократическата партия,  през 1919 г. – на „Демократически преглед”, обществено научно списание, собственост на Т. Г. Влайков. В списанието се поместват статии от държавноправен, социално–икономически, философско-педагогически, културен и политически характер. От 8 декември 1928 до 23 май 1930 г. е редактор на в. „Лъч” – неофициален орган  на групата на проф. Александър Цанков в Демократическия сговор.  Като член на „Звено” участва в редакционния комитет на в. „Изгрев” , който излизал от 1 май 1932 до 30 май 1934 г.  Работи с Димо Казасов – редактор, Кимон Георгиев, Иван Харизанов, Васил Каракулаков и Пенчо Пенчев, сътрудчни в „Бразда”, списание „за обществена култура и стопански въпроси”. Издава го политическия кръг „Звено” от 26 май 1936 до декември 1948 г.

Участва в   Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. От тях и той като баща си се завръща с много бойни отличия. След преврата на 9 юни 1923 г. политическата формация Народен сговор сформира 42-то  правителство на Царство България с министър-председател проф. Александър Цанков. Петър Тодоров става министър на финансите. Страната е в стопанска и икономическа разруха. Правителството взема сериозни мерки за възстановяване й. Младият финансов министър с  много усилия и нестандартни мерки  успява да стабилизира българския лев и увеличи валутния резерв, което пълни банката с милиарди левове. Прави още редица реформи във финансовата политика на страната, които му създават авторитет не само в България, но и в много европейски страни. Петър Тодоров остава министър на финансите и във втория кабинет на Цанков (22 май 1923 – 4 януари 1926 г.). Военният преврат на 19 май 1934 г. носи успех на „Звено”. Начело на кабинета е Кимон Георгиев. Министър на финансите е Петър Тодоров (19 май 1934 – 22 април 1935 г.).  Това  правителство гласува  Наредба – Закон за създаване на Банка „Български кредит”. Тя е акционерно дружество с държавен и частен капитал. Има статут на държавно учреждение със седалище София. След 9 септември 1944 г. е член на Централното управление на Народен съюз „Звено”. Участва в българската делегация при подписване на спогодбата за военно сътрудничество между България и Югославия на 5 октомври 1944 г. в Крайова (Югославия). От 1945 г. до 1947 г. е политически представител на България в Белград.

През всичките тези бурни и трудни години до Петър Тодоров винаги стои най-добрият му приятел и помощник – неговата съпруга Керана Босолова. Тя също е видно ловешко семейство  (1892 г. – 1972 г.). Двамата създават чудесно семейство. Имат две деца – Дора, родена на 1 февруари 1912 г. и Христо, роден на 1 февруари 1917 г.

Петър Тодоров е широко скроен човек, далновиден политик, отличен финансист и дипломат,  талантлив журналист и публицист, добър съпруг и баща, сърдечен приятел. Неговият дом винаги е отворен за членовете на Ловчанското културно благотворително дружество, за писатели, художници, артисти. С когото и да се среща, където и да ходи, каквито и постове да заема  – никога не забравя родния си град.  Когато на 2 срещу 3 август 1925 г. изгаря Покритият мост, гордостта на Ловеч  и са унищожени  всички дюкяни по моста, а тяхните собственици разорени, ловчалии търсят съдействие от него. Веднага след пожара за София заминава специална депутация начело с кмета на града  Цанко Хр. Цанков. Депутацията е приета и изслушана от Народното събрание и Правителството. Министърът на финансите, ловчалията Петър Тодоров внася в Народното събрание законопроект за отпускане помощ от 1 млн. лв за възстановяване  щетите на търговците, пострадали от пожара. Правителството отпуска исканите средства и с  помощите, предоставени от Ловчанското културно благотворително дружество и застрахователно дружество „Феникс”, през 1931 г. Ловеч има нов железобетонен Покрит мост. Петър Тодоров и семейството му правят дарения за изграждане на ж п линията Левски – Ловеч (1924 г.), за построяване на ново крило на гимназията (1936 г.),  за направяне камбанария на църквата „Св. Богородица”(1934 г.), книги за читалищната библиотеката.

Умира в София на 30 януари 1955 година.

С тези няколко реда не може всичко да се разкаже за една такава личност. Но ако искате да научите повече за нашия съгражданин Петър Тодоров прочетете неговата книга „Лични свидетелства”(1999 г.). Предполагам, че по книжарниците отдавна е изчерпана, затова я  потърсете  в Библиотека „проф.Б.Цонев” – там ще я намерите.