Павлин Иванов

Малки срещу големи, бедни срещу богати, Изток срещу Запад, това са само част от групите по „интереси“, които трябва да изгладят различията си по отношение на многогодишната финансова рамка 2014-2020г. на обединена Европа. Като прибавим и различията във вижданията между Европейския парламент, Комисията и Съвета на ЕС, пъзела изглежда почти неподредим.

Това, което трябва да знаем за европейските пари е, че въпреки, че Бюджетът на ЕС е в размер на 1% от икономиката Съюза и възлиза на около 1000 млрд. евро, за начините на харчене на общите средства се води истинска битка. Факт е, че всички искат от него.

Многогодишната финансова рамка определя за седемгодишен период разходите на ЕС по отделни политики и начините за тяхното финансиране.  

В началото на месеца кипърското председателство поиска намаляване на Бюджет 2014-2020 с 5%, което в парично изражение е с около 50 млрд. евро  по-малко от  първоначалните  1, 03 млрд.  Съществуват и предложения за още по-драстични мерки за орязване идващи от средите на английските консерватори и достигащи в най-черният си вариант до над 100 млрд. евро. Всяко намаляване на многогодишната финансова рамка би се отразило негативно на двата най-важни за България и нашите региони инструмента –  общата селскостопанска политика и кохезионният фонд.

На среща с регионалните медии в началото на месеца в Брюксел, евродепутатът Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г., заяви, че следващия програмен период ще бъде по-труден, ЕС ще бъде още по-взискателен, ще има нови макроикономически условности, променя се и логиката на харчене. Всичко това изправя България и нашите региони пред сериозни предизвикателства.

Едни от основните програми, които пряко  касаят нашият, най-беден и западнал в цяла Европа Северозападен район – общата селскостопанска политика и кохезионният фонд ще бъдат вероятно най-потърпевши, ако се стигне до свиване на седемгодишният бюджет. Затова и България е в групата на „Приятели на кохезионната политика“, които не желаят да се намаляват парите за догонване. Групата се допълва от Чехия, трите Прибалтийски републики, Гърция, Португалия и Испания, Полша и Унгария, Малта, Словакия, Словения, Румъния и Кипър.

Към този момент, позицията на Европейският парламент, може би защото евродепутатите са избрани пряко от гражданите на Европа за разлика от членовете на ЕК и Съвета, е най-близо да интересите на бизнеса и гражданите.  Тя може да бъде обобщена с думите на докладчика на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. Ивайло Калфин пред Европейския парламент в Страсбург, че ако Съветът на ЕС „не се съобрази с нашите искания (на Европейският парламент – бел.р.), ние няма да подкрепим тяхното решение“.

Според Калфин, нито предложението на Кипърското председателство на ЕС, което предвижда съкращение на бюджета с 5%, нито това на председателя на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой, което представлява 7% намаление спрямо проекта за бюджет на ЕС за 2014-2020 г. за 1,033 трилион евро, са приемливи за парламента.

Вчера късно вечерта започна и срещата на върха в ЕС. Предварително десетина държави са заявили позиция, че са готови да наложат вето на бюджета, ако не бъдат отчетени техните национални интереси.  Това разбира се прави намирането на пресечена точка между всички интереси сложно и непредвидимо.

През следващите дни Европа очаква в Брюксел да се вземат важни, мъдри и балансирани решения, които ще окажат влияние върху живота ни през следващите години. Дали това ще се случи, очакваме да разберем.