Община Ловеч обявява конкурс за признание на приноса в развитието на икономиката в общината. Направленията са две – „Инвеститор на годината” и „Бизнесмен на годината”. Право на участие имат всички фирми, осъществяващи дейност на територията на общината, те може да кандидатстват и с повече от една номинация. Предложенията се приемат в общината до 20 април т. г.
Наградата „Инвеститор на годината” се присъжда за направени инвестиции през миналата година. За постижения през 2011 г. е и наградата „Бизнесмен на годината”, тя се връчва в три категории – малки предприятия (до 50 работници на трудов договор и годишен оборот до 5 млн. лв), средни предприятия (до 250 работници на трудов договор и годишен оборот до 15 млн. лв) и големи предприятия (над 250 работници на трудов договор и годишен оборот над 15 млн. лв).
При подаване на номинациите се попълват анкетни карти, в които за „Инвеститор на годината” се посочват историята на фирмата, общо приходите от дейността и реализираните инвестиции на територията на община Ловеч за предходната година, както и ръстът на инвестициите. Анкетната карта за „Бизнесмен на годината” включва история на фирмата, общо приходи от дейността и реализирани инвестиции за предходната година, средносписъчен брой работни места, открити нови работни места, ръст на работната заплата за 2011 г., данъчен принос към общината, просрочени или необслужени задължения към държавата.
Победителите ще получат отличията си на специална церемония. Те ще бъдат класирани от комисия, утвърдена от Консултативния съвет за икономическо развитие на община Ловеч.
Статутите за връчване на ежегодните награди за принос в развитието на икономиката са утвърдени от общинския съвет в Ловеч през 2007 г.
„Бизнесът ни все повече работи по някакъв актуализиран вариант на Указ 56 – допуснат е да се движи след договаряне с държава, партия, водач. Новите „Батко и Братко” може и да остават публично неназовани, но едва ли има някой, който се съмнява в тяхното съществуване. Затриването на малкия и среден бизнес пък след време ще бъде коментирано като един от най-големите грехове на това управление. Финансови решения се взимат след едно телефонно обаждане, а социалното спокойствие продължава да се осигурява с избирателно харчене на пари. На края на това управление, както в края на 80-те години, ще бъдем изправени пред финансова пропаст. Заделеното ще бъде похарчено, а трупането на дълг ще бъде единствения начин да не замре системата. Управленското безсилие, видимо от казуса със сребърния фонд ясно показва голямото чудене, в което се смъква правителството за това как да крепи финансите на държавата. Замяната на Живковите полу/цели проводници с магистрали само допълва цвят към липсата на идеи как да се развива икономиката.
…Всичко това постепенно приспива и напомня лепкавото безвремие на късния соц. Мятането на пари по проблеми и шумно протестиращи е точно толкова ефективен подход, колкото поддържането на куците системи на предходния режим. Но поне купува време, до време.
Под зоркото око и перо на поддържащите медии кризата тихомъком се разпъна в бъдещето и всякакви нейни времеви рамки изчезнаха. Няма и кой да си направи политическия труд да я разбере и назове. Въобще, времето по нашите ширини се върна към протяжността на 80-те години от миналия век. Глобалната криза разтресе света, разместват се континенти и икономики, елити преправят стратегиите за нациите си. Ние сме в една дълга прозявка след умората и погнусата на прехода. Заспахме, точно когато светът отново се размърда. Този път обаче няма да имаме същия късмет, с които се „пришихме” към революциите на 1989 година. Няма какво да ни изтегли с групата на централно-европейците, в която щедро ни подхвърли тогава съдбата. Друг е въпросът, че максимума на който бяхме способни оттогава насам е просто да се завъртим в кръг.“
http://www.reduta.bg/?p=2824