Областният управител на Ловеч Ваня Събчева и заместникът й Сашо Данков присъстваха на 9 ноември на погребението на Негово светейшество патриарх Максим в Троянския манастир.
Патриарх Максим е роден в нашия край, оттук е тръгнал монашеският му път. И през всичките си години Негово светейшество винаги се е връщал в родния си край – и в трудни за него и църквата, и в щастливи лични моменти. Житейският му път е неразривно свързан и с Ловеч като Ловчански митрополит. През време на служението в епархията въпреки тежката политическа обстановка по онова време са построени и осветени от него няколко нови храма. Патриарх Максим е почетен гражданин на община Троян, а от тази година е и почетен гражданин на община Ловеч по предложение на Ловчанския митрополит Гавриил. За областта кончината на Негово светейшество е наистина тежка загуба. Светла му памет!, коментира с други поклоници областният управител Ваня Събчева.
Тленните останки на Българския патриарх пристигнаха в родното му място в с. Орешак следобед. Преди да пристигне в Троянската света обител, траурният кортеж спря за малко пред родния му дом.
Ковчегът бе положен в иззиданата гробница зад чудотворната икона на Богородица Троеручица, като преди това бе отслужено опело. Короната на патриарха бе свалена от главата му и на нейно място бе сложено патриаршеското му було. После Търновският митрополит Григорий преля тленните останки с вино – символ на Христовата кръв, ковчегът бе затворен, а владиците запяха „Христос Воскресе“. Това песнопение се изпълнява само при специални траурни церемонии.
„Изпратихме един достоен човек с големи заслуги за църквата, който ще остане пример за нас. Живя скромно, не направи на никого зло и прости на всички“, каза в краткото си слово Ловчанският митрополит Гавриил.
В Троянския манастир Максим е бил приет за послушник още като дете. Неговата последна воля е била да бъде погребан именно тук.
Хиляди поклоници от цялата страна дойдоха, за да изпратят патриарх Максим в последния му дом. Сред тях бяха и народните представители от ГЕРБ д-р Анатолий Йорданов, Христофор Ачков, областният управител на Велико Търново Пенчо Пенчев и кметът на старопрестолния град, представители на местната власт от Троян и Ловеч.
Тук не става дума за паметта на патриарх Максим, а за нашето лицемерие. Едва ли и той си е представял краят на земния му път да стане повод за толкова грозен маскарад. В един момент се оказа, че всички са осиротели, че всички са живели според каноните, че всички са го обожавали.
Бивши комунисти, агенти и офицери от Държавна сигурност окупираха студиата и с изменени лица започнаха да бълват ценни мисли. Журналисти задаваха на гостите си въпроса „Вие вярващ ли сте?“. „О, да, много даже!“, отговаряха театрално покрусените. И никой не се сети да репликира, че такъв въпрос не се задава. Че въпросът за вярата е дълбоко личен и неподлежащ на скандиране.
Помните ли как се възмущавахме, направо се подигравахме с кадрите на фалшиво ревящи на глас хора заради смъртта на севернокорейския лидер Ким Чен Ир? Не е минала дори и година от тогава, а се постарахме да си създадем същото усещане.
Седмица по-късно доносници и мутри влязоха в открита битка за наследството на патриарх Максим. Маскарадът рязко приключи, лицемерието отстъпи пред реалността. И това е единствената добра новина в случая.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5282971
Наистина, Илияне, грозна партийна дописка. Областната отчита актив от погребението на патриарха…
Трябва ли и погребението на Дядо Максим да се превръща в PR кампания на Герб, областната управа и представители на бившата номенклатура на БКП, днес вече „ревностни християни“ и удобно забравили как преследваха хората преди 23 години кой ходи на черква?
Грозно! Много грозно!!!