Нов сигнал срещу агресивни бездомни кучета

„Ловеч днес“ публикува без съкращения поредния сигнал срещу агресивни бездомни кучета. Той е от Ана Борисова Николова и е адресиран до д-р Ивайло Йотов, Директор на Областна дирекция по безопасност на храните и Минчо Казанджиев, кмет на община Ловеч с копие до Корнелия Маринова, Председател на Общински съвет Ловеч. В него се казва:

„В качеството си на гражданин на Община Ловеч , Ви сигнализирам със следния проблем: На 09.04.2012 г. след приключване на работа се отправих към дома си. Вървейки по улица „ Цачо Шишков“, бях обградена от четири огромни бездомни кучета, които вървяха срещу мен и явно агресивно лаеха. Единственото благоприятно условие беше, че поради пиковия час, в който хората се прибират от работа, имаше много други граждани около мен и успяхме с всеобщи усилия да ги разгоним. Само поради това сега съм без ухапвания и наранявания! НО до кога??? До следващия път, в който просто няма да има услужливи и също толкова наплашени жители около мен ли?

Пак ще попитам ръководителя на Областната дирекция по Безопасност на храните  изградени ли са приюти за настаняване на безстопанствените животни на съобразно изискването на чл. 41, ал. 2 от ЗЗЖ на територията на общината? Спазен ли е тригодишният срок от влизането в сила на закона, в рамките на който, общинските съвети и кметовете на общините следва да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приютите? Осъществяват ли се всички други дейности изброени в чл. 43, чл. 44, чл. 47 от същия закон? Приети ли са програми от общинските съвети на територията на областта за овладяване популацията на безстопанствени кучета и как се спазват? Водят ли се в общинските администрации регистър на кучетата, които подлежат на настаняване обезпаразитяване, кастриране и ваксиниране, каквото задължение е вменено с нормата на чл. 54 от ЗЗЖ? Дори и максимално да са изпълнени горните законови условия, справяне с безпризорните животни е явно неосъществимо към момента.

В качеството си на юрист, осъзнавам неефктивността на нормативната уредба по целия въпрос с бездомните кучета. Не мога да не изразя силното си възмущение като гражданин на една община с претенциите да е модерна и европейска по повод безсмисленото писане на едни Програми за намаляване на популацията на бездомните кучета, които не само, че не звучат реалистично, но нямат и не могат да имат практически резултат. Г-н Казанджиев и г-жо Маринова подробно изчетох „Програмата за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на община Ловеч“. Същата не е актуална, поради това, че не представя реално застрашителните размери на този проблем. Тенденцията на ухапани от бездомни кучета жители отчайващо нараства.  В т. 5 от Програмата са описани Мерки за справяне с популацията и трайно решаване на проблема безстопанствените кучета. Моят въпрос е как се изпълняват те? Но всъщност, не се нуждая от отчет, а от конкретни ПРЕВАНТИВНИ действия, които да ми осигурят закрила и спокойствие.

Уверявам Ви, че и на този етап мога да Ви посоча потенциално опасните и  агресивни кучета от миналия ден, защото идвайки днес на работа, те си спяха необезпокоявани на тротоара. Нужна е воля и желание от Ваша страна, както и съдействие от гражданите и другите отговорни институции, за да бъдат премахнати от улиците и площадите

Аз искам да се чувствам защитена в града и държавата, в която живея, а не бездомни и озверели кучета да представляват потенциална заплаха за живота ми. Защо да не се обединим и да предприемем реални и превантивни мерки, а не да чакаме поредния нещастен смъртен случай да ни отрезви. От кога човешкия живот загуби своята стойност, зад прикрити обвинения, „че всъщност хората са жестоки, а не кучетата“???

Без да искам да звуча крайно и безсърдечно се питам къде е хуманността? Очевидно изхранването и гледането на бездомни кучета изпревари политиката на държавата за грижата за човека и гарантирането на конституционните му права.  Не мога да остана безразлична към този абсурд. Готова съм да изслушам позицията на т.нар „природозащитници“ и „любители на животни“, но първо те трябва да чуят молбата на българина за достоен и спокоен живот.

Осъзнавам актуалността на проблема и си позволявам да напиша тази жалба, защото като млад и образован човек, който работи за благото на града, считам за редно да изразя активна позиция и най-вече да защитя живота си. Аз ще се боря с всички средства за неотменимите си конституционни и общочовешки права.

Готова съм да Ви съдействам по решаването на проблема!“

Сигнала е подписан от Ана Борисова Николова