Иво Райнов
Вчера с изненада открих, че единствената истинска книжарница в Ловеч е затворила врати. Тази от търговския център. Като ценител на книгата изпитах истинска радост и удоволствие, когато преди четири години откриха първата модерна книжарница в града. Политематична, с великолепно организирано разнообразие от художествена, научна, социално-политическа, справочна литература. Чиста, приветлива, подредена, далеч от ловешкия модел на гаражните букинисти, които ти предлагат хаос от заглавия, нахвърляни като в бакалия. Времето е безпощаден съдник. От няколко дни естетите на пазара на книги си тръгнаха.
Пазарна икономика, за да оцелееш трябва да правиш обороти. В Ловеч книгата не е най-конвертируемият продукт. „Бедни сме“ е най-лесното оправдание. Аз пък си мисля, че не сме чак толкова петимни за култура. Парите са само едно удобно извинение. В Ловеч и без друго се плаща твърде рядко за култура. Въпреки това залите, площадите , арените остават полупразни. По Коледа кметът и общинският съвет подариха на гражданите чудесен концерт на Трио тенорите. Залата въобще не се напълни. В Деня на будителите „възрожденецът“ Стоян Георгиев постави „Многострадална Генова“ по повод на годишнина от първото театрално представление в Ловеч. Местата в читалището се оказаха два пъти повече от желаещите да се насладят на културното събитие.
В началото на лятото читалище „Зорница“ направи прощъпулник на фолклорния фестивал „Хоро под Стратеш“. Край сцената на площад „Кирков“ комай се събраха само участниците. Както по традиция се случва и на Бардфеста. Само тълпите от гости на града спасяваха концертните от рок фестивалите. Иначе „Юрая хийп“, Юръп“ и „Туистид систър“ биха пели пред няколко рехави реда с ловешки рок поклонници. Ловешкият гражданин не е жаден за култура, дори когато е безплатна.
Наложили се да се плаща, става страшно. Спомням си един чудесен концерт на Горан Брегович от преди шест-седем години. Закупените билети бяха толкова малко, че половината трибуна на тренировъчното игрище на „Салито“ остана празна. Всъщност това бе последният опит топ-изпълнител да гастролира в Ловеч. От години Ловеч остава в страни от маршрутите на комерсиалните музикални турнета на български изпълнители. Престрашава се само Веселин Маринов.
Прелюбопитно е, че в такава конюнктура местната власт си поставя за цел да превърне Ловеч в център на културния туризъм. Строим сцена в реката и планираме културни събития, които да осмислят съществуването и. Господин Казанджиев прегърна идеята за възстановяване на ловешкия рок-фест, господин Васил Василев (директор на местния театър) анонсира поредица от нови културни събития. Страхувам се, че с нашите културни хоризонти ще трябва да си внасяме и публика. Приемете го като шега, заквасена с щипка тъжно съмнение.
Настина съжалявам за книжарничката горе в мола. Ще ми липсва като символ на една различна култура. Иначе за книжки мога да поровя на уличните маси и претрупаните гаражни лавици. Разбира се видях, че от мола са си тръгнали и други търговци на маркови продукти. Какво да се прави в Ловеч вървят само „левчетата“ и магазините за дрехи втора употреба. В културата, обаче, няма предлагане втора употреба. Нито евтина китайска имитация, която да продаваш за левче или две.
Не е приятно, но махалото пак ще се върне към добрата страна. Минали са само 20 г….