Над 300 жители на община Ловеч празнуват днес имен ден на Антоновден, пак толкова утре Атанасовден, информират от ловешкото кметство. Днес честват името си Антон, Андон, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското „Антониус“, което значи „безценен“. Утре празнуват Атанас, Атанаска, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.
Най-много са жените в общината, кръстени Донка – 153. 113 мъже носят името Антон, Антония се казват 48. Атанас се наричат 203 мъже, а Атанаска79 жени.
На днешния ден – 17 януари, църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първия всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Днес мощите му се намират във Виена.
В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс, започващ ден по-рано – на 16 януари, с празника „Южници-верижници“, „Петрово въже“ или „Петрови вериги“. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
За Свети Антон се знае, че е по-малък брат близнак на Свети Атанас. В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти), затова са и покровители на ковачите и железарите.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората.
На 18 януари православната църква почита паметта на Свети Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, донесъл му световна слава на богослов.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива, затова на места се нарича и Среди зима. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква „Иди си, Зимо, идвай, Лято!“. Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и Втора Коледа – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега. На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът да излекува тежка болест или страшно премеждие.
Честито на всички именници!