Бизнесът „втора употреба“ е особено печеливш в България. Ето само около жилищния блок, в който живея, има три магазина за дрехи втора употреба – една голяма верига и двама местни търговци. Магазините са вечно пълни, а стоката се разграбва. Хората сякаш свикнаха с дрехата втора ръка, радват се на ниската цена и спестените парички. Шест години след встъпването в ЕС българите се редят на опашки , за да се сдобият с дрехи изхвърлени от страни в същия този Европейски съюз.
Радваме се на автомобили втора употреба. Близо две десетилетия автооказионите са най-стабилните дилъри на автомобилния пазар. Доставят коли за всеки вкус и каприз – грохнали и зарязани в „по-бялата“ част на Европейския съюз.
Храним се с продукти втора употреба или поне втора ръка. Наскоро ми разказваха за голяма месна компания, която изкупува от веригите своята непродадена стока, за да я преработва в…нови продукти. А множащите се вериги се надпреварват да предлагат стоки от ниския клас – ниска цена, ниско качество, ниска безопасност.
Избираме политици втора употреба. Повечето са сменили по две-три партии и след фризура, пудра и тунинг застават отново пред прожекторите.
Все по-често ми се струва, че душите ни са втора употреба. Същите онези от комунистическо време, но сякяш рециклирани, олекнали от претопените ценности, поизпразнени от възпитание и култура. Но все така наплашени, сервилни и готови да проституират.
Самочувствието ни е втора употреба. Залутано между гордостта, че сме пълноправни европейци и срама, че сме по-бедни от някой африканци. Вярата ни също вече е употребявана по-няколко пъти, мамена и подритвана. Омазана с лекета от лъжи и обиди.
Мечтите ни са втора употреба. За някой те са вперени в емиграцията, където дръзките младежки амбиции се подменят с тъжното щастие да прислугваш и миеш. Други, превалили хребета на живота, ще поотупат мечтите от праха ще ги завещаят на децата си.
Не знам дали сме “second hand” държава, но употребяваните предмети и бутафории са национална страст. Затова най-добрият бизнес е да отвориш малко, тъмно, прихлупено и мръсно магазинче, където да продаваш стоки втора употреба – дрехи или авточасти, илюзии или надежди, мечти или бъдеще.
Само един артикул няма втора употреба – животът ни! Той e original, макар и пълен с second hand изживявания.
Без особено учудване констатирам факта, че по “глобални” теми настъпва пълно мълчание. Появяват се вели коментари, които в общи линии нищо съществено не казват. От друга страна, по теми, предполагащи “чесане на езика” – епистулации бол.
Дали някой не осъзнава, че каквото е положението в общината и града, такова е то и в държавата ни. Или казано иначе – “ако ни е сбъркан фундамента, няма как да ни е правилна надстройката”.
Безсмислено е да се “пооправи” надстройката без да се промени основата. Защото “къща на пясък” си сторят само лудите. Осъзнаването на факта, че къщичката ни е върху пясък едва ли да изисква свръх умствени усилия, затова е неразбираемо защо не се вижда големият проблем, докато сме ангажирани с хилядите малки проблемчета.
Поздравления за ценностния материал на Иво Райнов!
Не знам защо говорите от първо лице, множествено число, господин Райнов, но моите мечти са си “оригинал”, самочувствието ми също. И трудно ще ми вмените друго.
Г-н Тихолов, по вашите две публикации тук мога да кажа само : Браво ! …
как да коментирам нещо с което съм съгласен и приемам.
А за това което г-н Райнов пише тук от години – дълбок поклон !