Колежанските перспективи на Езиковата

Иво Райнов

Винаги съм мислел, че ловешката езикова гимназия има колежански изглед.  Обширен парк с множество самостоятелни сгради, обезпечаващи целия спектър от присъщи на едно училище образователни и социални услуги. Личи, че тук е била присадена ранната американска представа за колежански дух и организация. С врмето идеята  за пълноценен  колеж се е променила драстично.  Колкото и да са различни съвременните колежи имат  своите типични белези.  По правило са разположени в красиви паркове, с множество учебни корпуси, великолепни спортни бази, впечатляващи ритуални зали, уютни общежития.  Въобще учебни кампуси, които ти осигуряват всичко необходимо за обучение и израстване.

Много пъти съм разсъждавал, че нашата езикова гимназия е сред малкото български училища, които могат да се приближат поне до екстериорната представа за колежански кампус. Надявах се, че в тази бедна държава все ще се намерят пари за възстановяване и реконструиране на гимназията, така че да заприлича на един съвременен български колеж.  След близо две десетилетия това мечтателно очакване започва да ми изглежда почти изпълнена реалност. Годините ме научиха, че е изключително важно да си голям, познат и уважаван. Една голяма гимназия се забелязва по-лесно. Популярното училище винаги буди доверие. А уважение обичайно се материализира във финансова подкрепа за проектите на училищната общност. Не по-малко важно е  да имаш находчив директор,  готов да използва всяка възможност за стъпка напред.  Та вследствие на тези обстоятелства и причини Езиковата получи придобивки, с които започва да наподобява един български колеж по западен образец.

В миналото ни липсваха доста неща. Например уютните общежития. Реконструкция от преди три лета превърна бригадирско-казармения тип пансиони в съвременни общежития, на които без колебание могат да се поставят две хотелски звезди. Друга тема е как ги пазим, но това е проблем на колежанския дух, за който ще драсна някой ред по-надолу.  После благодарение на американското приятелство получихме ултрамодерен театрален салон, еднакво подходящ за официални ритуали, кинопрожекции, музикални фестивали, постановки. От няколко дена, като че ли се вижда решение за най-голямата липса – спортна база. Вече е осигурено финансиране за изграждане на напълно функционална физкултурна зала  и прилежаща спортна инфраструктура.  Макар и поетапно започва възстановяването на красивия училищен парк.  Пак по проект, в кратки срокове, ще бъде изградена открита сцена с амфитеатрален зрителски сектор, подходяща за всякакви училищни ритуали. Няма как да не прибавя и придобивките , на които се радваме вече няколко години. Оборудвани кабинети по езици, информатика, хуманитарни и природни науки, изобразително изкуство, свободен безжичен интернет.  Много от споменатите придобивки притежават по няколко училища в България, но всички накуп – вероятно никой.  Поне сред общинските училища (иначе финансирани от държавата).  Дори има частни колежи (Американския колеж във Велико Търново), които могат да завидят на това, което притежава или ще притежава скоро Езиковата.

Всъщност твърде малко остава, за да определим учебната и социално-битова база в гимназията като отлична. С такава материална изграденост наистина се приближаваме до идеята за колеж.  Естествено и да привличаме все повече деца от различни региони.  Както правят реномираните колежи.

За да заприличаме на колеж, обаче, се нуждаем от още две характеристики – качествено обучение и колежански дух. Вероятно и към момента разполагаме с подобни характеристики, но не в необходимата степен. Често ползвам хиперболата, че духът на Американския девически колеж и елитната социалистическа гимназия е наситил въздуха. Няма как да не прихванеш от него. Затова и до днес училището има самобитен дух и традиции. Но отдалечавайки се от онези години и потопено във вихъра на новите ценности , те бързо бледнеят.  Само с Феста и Пиесата е трудно да бъде градена и поддържана общност.  Нужни са нови традиции и нови общностни интереси, защото ако нещичко липсва, то е усещането за общност. Толкова силно в миналото.

Що се отнася до качеството на обучение, това е процес, който винаги може да бъде подобрен. Достатъчен е добър мениджмънт, прилагане на модерна образователна методика и личната отговорност  на всеки преподавател. Разбира се част от процеса е и по-добрият подбор на обучаемите. Но това може да бъде и естествен процес. Достатъчен е един добър маркетинг на отличните условия и високите резултати на възпитаниците.

Сигурен съм, че на ловешката езикова гимназия и отива да бъде училище от колежански тип. Скоро ще разполага с цялата необходима база. Остава да се поработи върху надстройката – качеството на постъпващия материал и  създавания продукт. Стига да се върви в тази посока, не след дълго виждам пример, как едно държавно финансирано училище може да се превърне в български колеж по западен стандарт. А както вече съм споменавал това е шансът на Ловеч да има национално значима образователна структура. Университетът е утопия, но колежът горе на хълма е съвсем изпълнима амбиция.