Иво Райнов
В Панагюрище честват всяка година Априлското въстание, в Пловдив отбелязват поредната годишнина на Съединението. Всеки октомври търновци си спомнят въстанието на Асен и Петър. В Хасковския край, край Клокотница, възпоменават знаменитата битка. Правят се възстановки и културни събития. Със сигурност има много подобни примери в десетки български градове. Хората тачат историята, възпитават поколенията, но и рекламират своите селища на туристическата карта на България.
Ловеч влиза в националната история с две събития – Ловешкия мир и Националния революционен комитет на Левски. И ако Левски го почитаме ежегодно (макар и в деня на неговата гибел), то Ловшекият мир тъне в забрава. Този договор е велико събитие в българската история, защото тук край крепостта, след тримесечна обсада, е подписан мир с който византийският император Исак II Ангел признава възстановяването на българската държава. Така, ако въстанието на Асен и Петър поставя началото, Ловешкият мир слага точка на процеса по създаване на Втората българска държава. Винаги съм считал събитието за важно като търновското възстание, което благодарните потомци почитат всяка година. Същевременно съм недоумявал защо ние, ловчалии, не уважаваме по подобен начин историята. Воден от тези мотиви предложих включване на Ловешкия мир в културния календар на общината. Наложи ми се да обяснявам, едва ли не да убеждавам, общинската администрация във важността на събитието. В крайна сметка Мирът попадна в афиша за месец юни. Остана да се уточни формата на честването и неговото финансиране.
За моя огромна изненада, обаче, юнските дни се изнизаха без да бъде организирано каквото и да е събитие за честване на Ловешкия мир. Факт, е че администрацията си позволи да подмине едно решение на Общински съвет. Далеч по-важен е факт е, че ресорно отговорните за културата нямат нужното духовно ниво и рецептори за история и памет. Още по време на дискусията, по повод моето предложение, гл. експерт Леонид Кушев каканижеше, че не може да осъществи събитието, защото няма откъде да вземе 50 хиляди лева. С толкова било направено честването преди пет години по повод 820 годишнината от бележития мир. За този клет чиновник почитта към историята струва пари. В крайна сметка кушевци се снишиха до нивото на интелектуалната си представа за културно значими събития. За тях един „Бард фест“ стои по-важно от историята на Ловеч и България.
За сведение на чиновниците имаше много възможности – с малко средства и патриотично чувство. Можеше да се обърнат към училищата, културните институти, самодейността. Можеше просто да бъде показано шоуто „Звук и светлина“, което се проектира на същата тази крепост, край която е сключен Ловешкия мир. Шоу , с което се перчим пред гости, но се скрънзим да покажем пред съгражданите. Дори с бележит исторически повод.
Разбира се, че имаше много възможности да отбележим Ловешкия мир. Но затова са нужни хора способни да обичат и уважават историята. Разбира се и готови да бачкат!
Питам се само как с такъв управленски нихилизъм ще възпитаваме подрастващите поколения ловчалии. Защото ако има неща, заради които децата си струва да обичат този град, сред тях е историята. За разлика бездушните чиновници, които се стремят да я изтрият от тяхното съзнание.
Може да се помисли за пресъздаване на събитието, но ще са необходими костюми, участници и пари…
Дааа, Иво…!Жалко, че точно такава е истината за нашия управленчески нихилизъм.Велико събитие е този Мирен договор за България и гордост даже!Участвах в спектакъла преди години и видях жадния човек, огромните тълпи от хора, които искаха да се доберат до импровизираните трибуни, а накрая нестихващите овации от показаното и пленителното, макар импровизирано и непрофесионално предствяне на героите от крепоста.Тогава и при мен, както при публиката и гостите бушуваше радост и гордост, че съм ловчалия, че всичко това се е случило именно и само тук, че България отново е призната в онова време и пред нейната сила и мощ самата византийска империя е на колене.Останах с надеждата, че този спектакъл ще пребъде, и че такова събитие в Ловеч ще се отбелязва подобаващо.УВИ…само спомен и надежда, а понякога, когато си пусна CD-то ми става мъка, защо е така…?
…наистина няма за съжаление, няма и кой да направи едно показно… а има дати и събития, които могат да бъдат отбелязани от уважение към миналото и бъдещето ни…
Колко сте прав г-н Райнов, но не е виновен Кушев. Той има над себе си началник отдел “Духовни дейност”- г-н Пламен Митев, директор на дирекция Хуманитерна политика – г-жа Данча Пенчева – Русева, зам. кмет по културата – г-н Пламен Петков. Намерили сте най-малкия виновник, а тези над него не са ли повече отговорни за културната политика на общината. Но впрочем – такава няма, за съжаление.