Павлин Иванов
На 22 юни ще се проведе втора среща за обсъждане взаимодействието на община Ловеч с НПО и гражданските структури, за което вече ви информирах. Темата, не предизвика особен обществен интерес, макар че, как жителите на общината ще оползотворят обществения фонд в размер на 20 000 лева би трябвало да касае доста широк кръг хора.
Ще споделя моето разбиране по темата с надеждата, в коментарите или форума да има различни позиции, които да бъдат полезни за предстоящото второ обсъждане.
Процедурата, по която трябва да се премине включва обществено обсъждане, внасяне на изготвените предложения за разглеждане в комисиите, одобряване или не на сесия на Общински съвет. Крайният резултат трябва да бъде един работещ механизъм, чрез който инициативните, желаещите да направят нещо добро за общността, в която живеят, да имат финансова подкрепа, макар и малка, при осъществяване на желанието си за по-добър живот.
В бюджета на община Ловеч, по решение на Общински съвет са заделени 20 000 лева, които групи граждани, НПО и други структури на гражданското общество да могат да ползват.
Целта на обсъждането би трябвало да даде отговор на няколко основни въпроса:
– Каква е целта
– Кой може да ползва средствата
– По какъв начин (правила)
За да се стигне до изработването на правила, трябва да има единомислие около целта – какво искаме да постигнем.
От срещата стана ясно, че на този етап, има две основни виждания. Първото е свързано с развитието на капацитета на местните НПО и подпомагането им при спечелване на проекти чрез съфинансиране от този фонд. Второто е свързано със стимулиране на граждански инициативи на територията на общината.
Лично аз съм привърженик на приоритетното стимулиране на граждански инициативи, които могат да бъдат от облагородяване на градинка пред блока до организиране на различни обществени събития.
Целта на тази подкрепа е, чрез пряко участие на гражданите, да се събуди инициативата на ловчалии, да усетят и осъзнаят, че живота е такъв, какъвто си го направим. Да бъдат подпомогнати да направят околоблоковите си пространства такива, каквито на тях биха им харесали, да възстановят пейките, да направят това, което им харесва за да се чувстват добре. А и след положеният труд и малко усилие, вероятността да бъде опазено направеното и то да бъде устойчиво е много по-голяма. А когато пазим и не рушим, един от ефектите е, че пестим пари на общността.
На срещата беше предложено, средствата всяка година да бъдат разпределяни в няколко мини програми. Например за облагородяване, различни обществени събития, културни, еко и т.н. Целта на тези малки програми е да дадат насоките, т.е. от какво имаме най-голяма нужда.
Кой може да ползва средства от фонда
Проблемът в отговора на този въпрос, според мен идва от условието, че трябва да има кой да носи отговорност след получаване на финансиране за резултата и устойчивостта от получените средства. Днес, освен НПО, които са регистрирани официално, има квартални съвети, етажна собственост, училищни настоятелства и др. Т.е. те могат да бъдат едни от ползвателите на този фонд. Възможно ли е обаче, група граждани обединени от някаква обща, обшествено полезна цел да могат да кандидатстват? Това е и повод за дискусия.
В този коментар нямам за цел да бъда обстоятелствен, а само да провокирам споделянето на вашето мнение по поставената тема.
В България има различни модели в различните общини за създаването и функционирането на подобни фондове. Има както добри и работещи, така и откровено лоши и неработещи примери.
Инициативата за фонда в Ловеч, неговото структуриране, цели, правила е в ловчалии. Очаквам вашите коментари под материала или във форума.
Buratino, благодаря за мнението! Както винаги изчерпателно.
Темата за НПО-тата в България и в частност в Ловеч, също е много интересна и някой ден ще бъде дискутирана сериозно.
Отговаряйки на последното ви изречение, ще се опитам да доразвия въпроса.
Ако добре съм разбран, не споделям идеята, че с тези крайно недостатъчни средства могат да се съфинансират проекти на НПО, Мотивът ми е, че когато едно сериозно НПО, работещо професионално и имащо капацитет и е доказано, че може да управлява големи проекти, търси средства за съфинансиране на своя проект, тези средства ще се свършат за 2 или 3 проекта годишно.
Затова моята теза е, че към момента по-добре е да бъде търсено някакво по прагматично решение и според мен то е във финансирането на облагородяване и по-значими обществени събития, за които местната общност – квартални съвети, етажна собственост, училищни настоятелства и непрофесионални НПО (в който няма назначени служители) нямат финансов ресурс.
Например, от разговори ми с различни хора в кварталите, живеещите там биха искали помощ за материали, а труда ще бъде от тях, за да се възстановяват пейки, да се циментира някаква площадка и т.н. от въпросният фонд.
Относно взаймодействието между структурите на гражданското общество и администрацията разговора на практика не е започнал. Т.е. как НПО могат да посредничат при решаване на проблеми, как могат да бъдат полезни както на гражданите, така и на администрацията, дискусия, поне според моите представи за това, поне в последните 5 години не се е случвала.
От тази гледна точка „Не се подлагайте за тези жълти стотинки на унижението да сервилничите на
хора, за които Партията е по-важна от региона, от държавата“ не мисля, че някой има интерес да сервилничи, тъй като администрацията почти не подпомага развитието на НПО сектора, а евентуално само при организиране на някакво събитие/я.
Личното ми мнение е, че както в администрацията, така и сред хората, та дори и сред гражданския сектор има твърде много различни представи за това, кой какво и за кого прави. Т.е. всеки стреля на посоки, без ясна обща цел и визия.
Причините за това са много и също са дискусионни, но една от основните е, че абсолютно никой в този град не може да каже какви са целите по сектори в следващите 10-15 години. Разбира се, за всичко има документи, но нищо от това не работи, което е видимо и без микроскоп.
Темата е много дълга и все някога сериозният дебат по нея ще започне и ще завърши с добър резултат. Към днешна дата, моето лично мнение е, че всичко е един хаос.
Ще ви бъда благодарен, ако направите конкретни предложения, за да може при изработването на наредбата, те да бъдат взети предвид в посока изразходване на тези средства с най-обща цел, чрез участие на гражданите с труд, с финансиране за материали от фонда, да направим кварталите по-привлекателни и уютни.
Павлин Иванов
Моето мнение е, че за неправителствения сектор 20 000 лв са нищо пари. Със сигурност община Ловеч би могла да отдели повече, ако разбираше в пълнота значението на дейността на този сектор в полза на Общината. Мисля, че хората, които са се захванали с работа в НПО, заслужават повече доверие. Не е нужно служителите от Общината да се бутат в работата им толкова отблизо и понякога даже да я компрометират. Подозирам, че зад тази прекалена загриженост как се харчат общинските пари от НПО стои скритото желание за намеса в дейността им. Не виждам защо иначе трябва представители на НПО да дишат застоялия въздух на чиновничкото присъствие , като участват в постоянните комисии към Общ. съвет, като тичат за всяка своя инициатива да се допитват до Big Bruther- сакън!, да не отиде някой общински лев зян. Здравата логика винаги сочи, че пробойните на общинския бюджет никога не могат да бъдат там, където ни ги показват чиновниците.
Въпросните 20 бона наистина е по-добре да се дадат за дребни квартални инициативи- пейчици, градинки и пр. Това е моето виждане по т. нар. от Павлин второ виждане.
Както казва Павлин: „От срещата стана ясно, че на този етап има две основни виждания. Първото е свързано с развитието на капацитета на местните НПО и подпомагането им при спечелване на проекти чрез съфинансиране от този фонд.“.
По това първо виждане мнението ми е следното: Заради желанието на настоящата общинска администрация да упражнява невидим контрол върху дейността на НПО, секторът определено страда – твърде затворен е, липсват му достатъчно квалифицирани кадри, отделните НПО не поддържат достатъчна взаимност при кандидатстване по проекти и при реализацията им.
Излагам това свое мнение с достатъчна убеденост, защото имах възможност да видя как работи неправителственият сектор в една община в страна с утвърдена практика на взаимодействие с европейските фондове. Най- важното условие за добро взаимодействие между правителствен и неправителствен сектор е доверието. Когато го има, за него не се говори. Парични постъпления към НПО вървят не само от съотв. община, но и от банки, университети, областна администрация. По презумция е ясно, че средствата ще се вложат в обучение, развитие и в реклама на всичко хубаво, което регионът може да покаже, за да привлече гости, инвеститори, пари. Един собственик на имот от 10-20 акра също е регистриран като НПО и предлага обучение в земеделски дейности, в ботанически знания, предлага и екотуризъм. Всичките му рекламни материали са издадени с европари. Няколко такива НПО се съгласуват, работят заедно и в синхрон, като по този начин проектите им са атрактивни, продаваеми и достатъчно доходни за тях самите.
Сега тези 20 000 как ще ги делите и за какво по-напред, Павлине? Общината би следвало да ви е само един скромен помагач и нищо повече! И ако реално иска да помага, щеше да го е направила отдавна – нали нейните високи и по-малко високи представители ходят тук-там из Европа, да не би да са слепи?!
Не се подлагайте за тези жълти стотинки на унижението да сервилничите на хора, за които Партията е по-важна от региона, от държавата.