Павлин Иванов
Започва трескаво проучване и редене на листи. Предсрочните избори форсираха събитията в политическите партии и скоро ще разберем чуха ли и разбраха ли политиците гласът на недоволството.
Между чуване и разбиране стои огромна пропаст. Ще прокара ли политическата класа мост между двете?
На първо четете се вижда объркване, подобно на онази реклама, в която родители хипари си казаха „Провалихме се като родители“, защото детето им беше избрало пътя на юпито, а не родителското разбиране за свобода.
Вижда се уплаха от загубата на комфорт, топло място, пост, гарантиращ, че могат да бъдат възнаградени богато поне 4 години нищоправене.
Предстоящото заливане с платформи, програми и лица ще покаже кой какво е разбрал в днешна България и в днешен Ловеч. Дали е останала поне крехка нишка, свързваща човешкият с политическия живот?
Ако днешните партии не осъзнаят, защо повече така не може. Ако политиците не си спомнят защо са станали такива, кого представляват, какви са изискванията към тях, пожарите ще избухнат наново, докато изгори всичко, напомнящо за загубените години на тъй нареченият преход. Този път те ще бъдат истински.
Здраве, доходи, справедливост. Това не са думи изплували от някой лозунг.
По всеки повод си пожелава да бъдем здрави. Какъв е смисълът на всичко, ако умираме на 20, 30, 40 от стрес, инфаркти, рак? Как да работим повече и по-добре, ако не можем да се възстановим, ако мислите ни са насочени единствено към следващият преглед, рушвета за лекуващият лекар, търсене на скъпите животоспасяващи лекарства. Как ще бъдем полезни на децата си, на града и държавата, ако не сме здрави?
Не може дилемата на днешният българин, живеещ в сърцето на Старият континент да бъде лекарства и храна или сметки за ток и вода. Къде е гарантираното право на достоен живот? Къде са равните условия за развитие на малкия и среден бизнес? Къде са тълпите млади хора с изгарящото желание на Стив Джобс да променят света чрез своя бизнес, иновации, ум, упоритост и усърдна работа?
Няма как след 23 години липса на справедливост, хей така, изведнъж, отново да бъде вкарана темата за възмездието в политическите платформи и някой да й върже. С предостатъчни възможности разполагаха всички значими партии и политически фигури да докажат, че справедливостта има значение. Защо не го направиха до сега? Какво ги спираше?
Това са само три от въпросите, които 23 години имаха нужда от бързо, категорично и устойчиво решение, но така и не го намериха в цялост.
Независимо от кого бяха насочвани и на къде, протестите разбъркаха обществените пластове. Извадиха на яве много проблеми, показаха нуждата от нови решения, беше извадена много и в повечето случаи потресаваща информация.
Дали всичко това ще бъде разбрано, ще разберем съвсем скоро.
Първият индикатор ще бъдат предложените от партиите листи. Вторият индикатор ще бъде начина на провеждане на кампаниите. Третият – аргументираните цели и приоритети, пътищата за тяхното постигане и ресурса за тяхното реализиране в представените платформи.
Моят приятел Иво Райнов написа, че „Със стари кечести, нов бардак не се прави“. Въпросът е дали партийните върхушки разбират това и в каква степен.
„Гладът е по-силен от тока“, казват българите. Днес, токът се спъна в глада и за малко да катастрофира. Нека устремилите се към власт не забравят това.
В политиката, както и във всяка друга професия, се гледа с недоверие и насмешка към аматьорите. На мен взе да ми писва от експерименти (явно съм остарял) 🙁