Иво Райнов

Ние, българите, приемаме водата за символ на късмет. Затова преди всяко сериозно начинание изливаме менче или поне чаша вода. За да ни върви по вода. Толкова дъжд се изля днес над Езиковата, че сигурно ни очаква една много успешна година. Всеки учил горе на хълма знае, че този ден е специален и много, много различен от рутинната ритуалика, така характерна за българските училища. Най-вече заради букета бивши ученици, завърнали се с частица дух,  отнесен  след петте години обучение. Освен десетките бивши възпитаници днес горе на хълма си дадоха среща представители на всички власти в България. Под дъжда гимназията бе приветствана от вицепрезидент, областен управител, кмет, председател на общински съвет и ловчанския митрополит. За мен незапомнено уважение от държава, община и църква.

Денят бе знаменателен, защото Езиковата отвори обятия за своите нови подгответа и показа, че гледа в бъдещето. Вече стана традиция да започваме учебната година с нови придобивки. Днес под непрестанния ромул на дъжда бе направена първата символична копка за изграждане на супермодерена спортна зала. Присъствието на вицепрезидента Маргарита Попова и осигурената от държавата едномилионна субсидия са достатъчна  гаранция, че за празника на славянската писменост езиковци ще имат ново удобство.

От днес, обаче, училищната общност разполага с открита сцена за тържествени, културни и учебни събития. Макар да предстоят още няколко мероприятия по озеленяване и благоустрояване на терена, отсега е ясно, че езиковци вече разполагат със своя кът за ритуали по дипломиране, музикални срещи, театрални представления. Тази арена не само открива перспективи към нови кулртурни и духовни хоризонти, но е следваща стъпка в благоустрояването на страхотния парк, наследен от Американския колеж. Сцената е оборудвана с места за повече от 350 зрители, значително над капацитета на реконструираната през миналата година зала „Америка за България“. При това е разположена на уникално място, където се докосват историята и духа на Ловеч – непосредствено до легендарната стена на гимназията, обърната към впечатляващата  панорама на старата  „Вароша“.  Мисля, че с времето тази сцена ще се превърне в едно от най-обичаните места в гимназията и място на незабравими преживявания.

В мрачния септемврийски следобед Езиковата бе най-многолюдното и цветно място в Ловеч. Със сигурност и най-усмихнатото. Дори дъждът носеше радост. Затова под неговите капки се изви най-веселото училищно хоро.

 

3 коментара

  1. От скъпите коли с които дойдоха едва ли са видели улиците.Това си беше чиста проба предизборна обиколка.

  2. Браво, да са живи и здрави учителите и учениците и да продължават да славят Ловеч!
    Дано като толкова големци посещават гимназията, някой се сети, че трябва да се направи ремонт и на улиците водещи към училището.

Comments are closed.