Души на тъмно

Всеки ден срещам случайни герои. Хора, които се обичат твърде много, за да осъзнаят, че струват нищожно малко. Въпреки това знам, че денят е пълноценен, защото има истински герои. Безразлични към факта на своята ценност, защото нямат време да се самообожават. Почти не ги забелязвам – те не крещат самохвално пред прожекторите.  Скрити в сянката на ежедневието,тихо и смирено въртят стрелките на времето в правилната посока.

Всеки ден срещам мрачни мизантропи. Заредени с омраза към всичко, което не могат да достигнат – силните характери, интелигентните мечтатели, смелите откриватели, дръзките победители. Само, че сиянието на дните е в усмивката на човеколюбивите. Хората с отворени сърца за дребните човешки радости,  щастието на приятелите, веселието на непознатите странници. Скромни в добротата си, те са винаги зад сцената, но зареждат с топлота и смисъл дните от живота ми.

Всеки ден срещам бездарни актьори. Много от тях са се докопали до главни роли в различни социални сюжети. Посредствени в уменията, необуздани в амбициите, разрушителни в желанието да се натрапят на публиката. Щяха да съсипят всеки спектакъл, ако липснаха онези малките, поддържащи роли. Странно, но тях ги раздават на истинските таланти, Тези, които правят театъра на живота, въпреки конфузиите на водещите комедианти. Тъгуват от редките аплодисменти, но винаги играят с жар и всеотдайност, някак примирени със своето житейско амплоа.

Всеки ден срещам страхливи предатели. Рядко виждам лицата им, защото вечно целуват нечии нозе. Те са дребни и жалки, хленчещи в оправадие на своето бездушие. Хора без лица и самочувствие, уплашени от вятъра на времето или бързея на живота. Те са склонни да чистят трюма  на кораба, защото се страхуват да плуват, няма да изкачат върха, защото се ужасяват от високото, няма да напуснат тълпата, защото се плашат да не ги разпознаят. Те обичат домовете на господарите, независимо, че спят край дрешника и се хранят с трохите от покривката. Могат да живеят единствено, ако слугуват. Въпреки това харесвам гордите, хората от първите редици и с разветите знамена. Тези, които защитават дребните душици, пишат човешките права, разказват за живота, далеч от дрешника и огризките от господарската трапеза.Хората, които обичат истината повече от спокойствието, избират достойнството пред оцеляването, не разменят свободата за няколко корички изсъхнал хляб. Понякога не мога да ги различа сред безкрайната маса от нагаждачи, подлизури и лакеи. Но усещам присъствието им и знам, че дава сила и смислени причини да живя изправен.

Всеки ден срещам слънцето, а всяка вечер – нощта. Сякаш за да ми напомнят, че животът е разполвен между светлината и тъмнината, между топлината и студа, между надеждата и тъгата, между добродетелта и порока.  Край мен има място за всякакви персонажи – случайни герои и истински люде, мрачни мизантропи и лъчезарни човеколюбци, некадърни комедианти и талантливи актьори, сервилни душици и достойни хора. Имам право само на един избор – да се науча да понасям едните и да следвам другите. Животът е твърде кратък, затова предпочинам да го прекарам откъм слънчевата му страна. Така ще сгрея душата си, дори да е празен стомахът.