Радка Рашева

На 25 юни  преди 110 г. официално е открит паметник на поборника или както го нарича народът – войводата Тодор Кирков. По време на Априлското въстание той се сражава 9 дни в Дряновския манастир в четата на поп Харитон. След разгрома й отива в Трявна, където заедно Христо Патрев и Стефан Гъдев  организират нова чета от около 120 души, с която заминават за Троянския Балкан. Подкрепят новоселските въстаници в сражението в Дебневския боаз. И тази чета е разгромена, Новоселското въстание е потушено. Много от четниците са загинали, други заловени. Един от тях е и Тодор Кирков. Осъден е от Турски военен полеви съд в Търново на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 24 юни 1876 г.   на Табашкия площад в родния му град Ловеч. На следващия ден, 25 юни, е погребан в двора на църквата „Св. Богородица”, където се погребват само заслужили граждани.

    През 1901 г. възниква  идея  за  въздигне паметник на ловчанските участници в борбата за освобождение от турско робство. През м. май на същата  година на общоградско събрание, организирано по инициатива на читалищното настоятелство и Ловчанското градско управление се учредява дарителски фонд „Въздигане паметник на ловчанските въстаници”. Избира се организационен комитет, който в бъдеще  ще решава проблемите, възникнали по строителството на паметника. За председател е избран д-р Параскев Стоянов, млад, инициативен и отговорен човек. Мястото на паметника е избрано единодушно – Табашкия площад. На него през 1868г. е обесен Стойчо Мазлев от с.Брестово (Ловешко), участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Проектът на паметника е подготвен безвъзмездно от  Борис Шатц, руснак, преподавател в рисувалното училище в София.  Започва и най-трудната работа – набиране средства – дарения от местното население. Имената на дарителите  и дарените средства  са публикувани  във в. Стремление. Явно, възножностите на ловчалии са ограничени. Повечето дарения са от 0.50 до 2-3 лв. Рядко са хората като Христо Цанков и Коста Даскалов, дарили по 50 лв, Станчо Петков, Косто Пенев, Фридрих Гутт – по 20 лв, други по 10 лв. По-големи дарения правят две местни дружества и Градския съвет по 300 лв. Очаква се продажбата на написаната от д-р Параскев Стоянов книга „Градът Ловеч, като център на БРЦК, столица на В.Левски и роден град поборника Тодор Кирков” да донесе повече приходи.

      На 24 юни 1901 г. се отбелязва 25 години от обесването на Тодор Кирков. След отслужване на панихида, костите му са пренесени от двора на църквата „Св. Богородица” на Табашкия площад. Полагат се в основите на паметника, който ще се построи на десетина метра от мястото, където е била издигната бесилката. Заедно с костите се слагат три екземпляра от книжката на д-р П.Стоянов, три писма на организационния комитет към ловчалии преди провеждане на дарителската акция, три екземпляра от програмата по повод 25 г. от гибелта на Т.Кирков, препис от протокола на Ловчанския градски общински съвет , три пощенски картички от Ловеч , юбилейна пощенска картичка с марка, три броя на в. Стремление и по една монета, които в момента са в обръщение. На 21 юни Общинския съвет решава „Досегашния площад, именуем  „Табашки”, да се преименува в площад „Тодор Кирков”. Съветът взема още едно много важно решение – отпуска за изграждането на паметника безвъзмездно камъни от общинската кариера в Радювене, като в градежа ще  участват и общински работници. За набиране на още необходими средства, д-р Параскев Стоянов пише пиесата „Войводата Тодор Кирков”, която е представена на ловешка сцена на 26 и 30 декември 1901 г. Двете представления завършват с голям успех и солидни приходи. Половината средства са предадени на фонда за построяване на паметника, а останалата част на музея. Официалното откриване на паметника става една година по-късно. Паметникът прилича на морена. На лицевата страна е монтиран метален барелеф с фигурата на Тодор Кирков. Под него има текст с метални букви и глава на лъв, от която изтича вода в каменно корита. На обратната страна е поставена метална плоча с имената на ловчански граждани, загинали в нациналреволюционните борби и в сраженията за Ловеч по време Руско-турската война (1877-11878 г). Паметникът е осветен от ловчанските свещеници. Открит е от председателя на организационния комитет д-р Параскев Стоянов  на 25 юни 1902 година.

       Вече 110 г. поборникът, Войводата Тодор Кирков е съпричастен с радостите и скърбите, с веселите и тъжните дни на своите съграждани. Той е с нас на всеки Национален празник -3 март, на всяка Цветница, на абитуриентските балове, на посрещането на гости на града ни.. Около него се извиват кръшни сватбени хора, а всяка неделя щастливи младоженци му поднасят китка свежи цветя. Около него играят нашите деца и внуци и дано ние, техните родители, сме намерили време да им предадем един урок по родолюбие, като им разкажем кой е Войводата и на кого и защо са изписани имената на металната плоча.