ЧАРЪТ НА ЛОВЕШКИТЕ БАРОКОВИ КЪЩИ

Радка Рашева

И днес гостите на Ловеч се възхищават от боядисаните  в различни пастелни цветове барокови къщи. Заглеждат се в еркерите, куличките на покривите, сводовете и капителите. Очарованието на тези обновени къщи ни връща към спомените ни от преди 30-40 години, когато те оформяха  главната улица на стария Ловеч. Всяка от тях имаше вътрешен двор, работилница, ако собственикът е занаятчия, на първия етаж на самата къща  имаше магазин, а на втория етаж живееше семейството. Особено впечатляваща беше една от тях, не само с архитектурата си, а и с внушителните си  три  етажа.

От възрастни хора знам, че тя е била собственост на богатия  ловешки търговец  Петър Златев.  Той е роден  в Ловеч през 1854 г. Завършва първоначалното българско училище, а след това и турското училище в града, където научава добре турски език. Още съвсем млад започва да се занимава с търговия. Търгува предимно с Цариград, където изпраща обработени кожи и добитък, а от там доставя луксозни вълнени и копринени платове, които привличат вниманието на богатите  турци и българи.  Търговията му върви успешно и той отваря голям и модерен собствен магазин за вълнени и  памучни платове. Нарасналите доходи му дават възможност да си построи и нова къща, като тия които вижда в чужбина. 

Тя е била най-красивата къща в центъра на града, различна по стил и архитектура. Ходилите по чужбина ловчалии и видeли много други такива къщи там, започват да я наричат „Бароковата къща”. Мнението на специалистите от Националния институт по паметници на културата при БАН е, че в архитектурното оформление на къщата са смесени много стилове, но все пак всичко е поставено на една много силна барокова основа. Тази къща става нещо като образец за другите съседни къщи, построени плътно до нея в посока север. Те също имат такива барокови елементи. Това са къщите на Минко Бакърджията, Марийка Сълито, на Петко Бакърджиев и Иван Касабов. Тези къщи, заедно с голямата къща на Петър Златев оформят един бароков ансамбъл, наречен „Барокови къщи”. Собственикът умира през 1912 година. Кои са следващите собственици на тази красива къща не знам. След 9 септември 1944 г. тя е национализирана и в нея са настанени квартиранти, както и на първите етажи на съседните къщи, където пак има магазини, но вече не са на собствениците, а на общината или държавата.

Така продължава животът в бароковите къщи до 1 май 1974 година. Както на всеки празник така и на този първи май всички се готвехме за поредната манифестация. Но още от рано заранта черни облаци бяха прихлупили нашия град. Към 7 часа заваля пороен дъжд – както казват старите хора  „събраха се небе и земя”. По улиците потекоха порои почти до колене. Никъде не се виждаха пешеходци, а автомобилите бяха спрели  там до където са успели да стигнат. Часовете минаваха, дъждът продължаваше да вали, гръмотевици и светкавици кръстосваха небето. В един момент се чу  силен трясък,  който „ударил” трафопост и тока почти в целия град спря. След може би 20-30 минути се чу вой на пожарни… От човек на човек бързо се предаде новината, че гори голямата барокова къща  – гордостта на Ловеч…

Въпреки участието на много пожарни коли, на много доброволци, желаещи да помогнат резултатът беше трагичен – красивата къща, построена с голяма любов и вкус за едно чудесно семейство вече не съществуваше. Пожарът беше предизвикан по невнимание, но доколкото си спомням там загинаха и двама души (информация за този трагичен инцидент не беше публикувана в единствения, издаван тогава вестник в Ловеч „Заря на комунизма”).

Няколко месеца след инцидента Градският съвет взема решение да се съборят старите сгради, за да  се оформи нов, модерен център. Това налагаше и предстоящото посещение на Дипломатическия корпус в нашия град. Тогава това беше на „мода”. Дипломатите от различните мисии у нас  бяха посетили доста градове на страната и тези градове  имаха нов облик (естествено отпускаха се средства от държавния бюджет, за да се обновят посетените градове – да не се излагаме пред чужденците). Така започна и обновяването на централната част на Ловеч. Останките от бароковата къща и всичките й съседни къщи бяха съборени. През 1985-1986 г. на тяхно място се издигна Дом за политическа просвета (след 1989 г. там са настанени Съдебната палата и Прокуратурата).

Мечтата на ловчалии беше да се възстанови и  голямата барокова къща. Един ентусиазиран ловчалия, Кирил Еврев направи чудесен макет, чрез който къщата на Петър Златев оживя. След дълго обсъждане ръководителите на града вземат решение бароковите къщи да се възстановят, но като огледален образ на оргиналите.  Проектанти от София и Ловеч хвърлят много усилия да възстановят проектите. Строителството започва и до идването на корпуса на 26 юни 1986 г. те са завършени фасадно. Довършителните работи продължават още две години.

Така, макар и в малко променен вид, Бароковите къщи изиграват ролята си, според идеите на проектантите – да бъдат своеобразен преход между  съвременния център на Ловеч и възрожденския Варош.