Наричаме го просто АПОСТОЛЪТ!
Така го знаят бащите ни, така го знаем ние, така го знаят синовете ни, още преди да се научат да четат. Защото в тази свята дума са събрани и обичта, и преклонението, и гордостта на малка България. Защото делото му е олтар на всеотдайността към тази обжарена от кървави вихри земя, откърмила чеда само за подвизи.
Наричаме го просто АПОСТОЛЪТ!
Отшумяват десетилетия. И колкото повече се отдалечаваме от неговото време, толкова повече се извисява величието на неговия подвиг. Осъзнал суровостта на дълга, лишил се от всички житейски удоволствия, той гори за народна правда. Сам се нарича „народен работник”. Всичко народно е негово, тъй като всичко негово е народно. Беден, той е безмерно бога с любовта на бедните; бездомен, той има цяла България; без високо образование, той дава най-големия урок. Урок по безсмъртие…
Наричаме го просто АПОСОЛЪТ!
Неговият път е неповторим. Като името му – Левски! Неговата обич към борбата – „Аз съм се обещал на Отечеството като жертва на освобождението, а не да бъде кой знае какъв…” – е безгранична. Като силата на народа му! Неговото верую – „Свобода чиста или смърт…” – е изумителна със своята категоричност. Като мъжеството му! Неговите идеали – „чиста и свята република”, която трябва да бъде „храм на истината и правата свобода” – са безпримерни. Като делата му!
Наричаме го просто АПОСТОЛЪТ!
И сега, като че ли го виждаме в мрачното февруарско утро на бесилото, побрал у себе си могъществото и безсмъртието на народната душа, на народния гений!
И ние свеждаме главите си в дълбок поклон!
(Църковен в-к, № 6, 21 февр.1986 )