Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ проучи политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции с национална анкета.

Актуалността на този отдавна започнал дебат се катализира не заради приближаващите избори и не заради атестацията на директорите на образователни институции /училища и детски градини/, която ще започне тази година.

Това, че тази политика става толкова обществено интересна е заради силно полярните позиции на различните заинтересовани за механизма по подбор и времетраене на най-голямата публична управленческа длъжност. И, разбира се, гласът на учителя и неговите организации, който е най-заинтересован от тази политика, традиционно не е водещ.  Вероятно пак се разбира, че позицията на комисията по образование в българския парламент, от която зависи промяна на ЗПУО в съответствие с предложенията на специалистите, е съвсем неузряла, за да намали общественото усещане за политическо лобиране към тази длъжност.

По фундаменталния въпрос дали да бъде мандатна директорската длъжност, българските учители казват „да“, а българските политици казват „не“.

Защо казват „да“ учителите, отговорът е елементарен: приоритетът учител в управлението на един директор е силно пререден от обществените институции, от политическите и обществени влияния, от родителските набези и дори медийните фокуси към управленческите модели.

Защо политиците казват „не“ на мандатността, отговорът е още по-лесен: защото, ако е „да“, политическите лобирания и влияния ще отстъпят на професионализма и естественото кариерно израстване.

Синдикат „Образование“ представя резултатите от анкетата:

66,1% от респондентите учители, директори и заинтересовани лица настояват за мандат на управленческата длъжност в образователните институции, което показва недвусмислено, че дебатът е актуален и значим за предучилщното и училищно образование.

Недвусмислен е и следващият отговор за броя на евентуалните мандати, където само 1,5% от участниците отговарят, че сегашният формат е отличен. Тук доминира с 45,6% становището, че броят на мандатите не трябва да бъде ограничаван, но се прави атестация с участието на синдикатите на 4 години. От тази атестация зависи продължаването на договора. Този отговор не е лишен от съдържание, защото създаването на добър директор изисква време. Още повече, изградените добри директори не би трябвало да се губят от системата. Останалите 19% от отговорилите смятат, че директорът трябва да има само 1 мандат, а 33,9% са за 2 мандата.

Само 26,6% от участниците смятат, че изискването за 5 години педагогически стаж /което е сегашната практика/ са достатъчни, като доминира мнението /34,7%/, че кандидат-директорите трябва да имат поне 10 учителски години. 34% от респондентите смят, че за да станеш директор, трябва да си минал задължително през кариерните длъжности „Старши“ и „Главен“ учител.

61,6% от респондентите смятат, че висше педагогическо образование – магистър е достатъчно за кандидат-директорите, но 35,2% смятат, че кандидатите трябва да са учили в специалност „Управление на образованието“.

По въпроса за управленческия опит аудиторията е разделена, като 51% смятат, че не е необходим такъв, но 49% смятат, че желаещите да станат директори трябва да имат стаж като заместник-директор или друга управленческа длъжност в образователната институция.

По въпроса за участието на представителните синдикати в комисиите за назначаване на директори 79,3% са категорични, че е наложително това участие.

И на последния въпрос общественото усещане е най-безрезервно, като 82,5% от респондентите смятат, че има лобиране на политически партии при избор на директори на образователни институции?

Резултатите от това национално проучване е сред над 8000 респондента и показват недвусмислено, че политиката по подбор, задържане и мандатност на педагогическите специалисти с ръководни функции категорично не е достатъчно ефективна и трябва да се промени и развие в интерес на по-доброто образование за нашите деца и ученици.