vlakche2103161Иво Райнов

Преди месец писах за съмненията, насядали във вагончетата на нашето изтерзано туристическо влакче. За отминалото време съмненията толкова се намножиха, че вагончетата вече не могат да ги поберат. В тази статия ще се опитам да представя само няколко от тях. Ще цитирам простички факти. Разчитам на интелигентността на читателите и на достъпността на информацията в интернет.

Всеки е на няколко клика от проверка на излаганите факти. Надявам се, че всеки може да подреди своите аргументи в полза и против съмненията.
Европейският съюз изисква отпусканите средства по финансирани от него проекти да бъдат използвани за закупуване на ново оборудване. Закупуването на стара техника е недопустимо нарушение.

В нашият случай съществуват документи по лизинговата сделка за джипа Great Wall Hover H5 дават достатъчно основания на съмненията, че се купува вече употребяван автомобил.

О00014_OLAFт друга страна техническите изменения, които се правят за да бъде превърнат в локомотивче, което да отговаря на техническите задания, показва, че не се закупува готово превозно средство, а се асемблира върху вече съществуваща т.е. стара техника.
Проектът е разработван през 2009-2010-та година, когато заводът за автомобили в Ловеч все още не съществува. Няма как техническите параметри, заявени в проектното предложение да съответстват на автомобил, който все още не е “роден“ от родната индустрия. И естествено джипът Great Wall Hover H5 е търпи доста сериозни технически трансформации за да заприлича на локомотива, заложен в техническата спесификация на проектното предложение. Но това още повече го отдалечава от идеята, че купуваме ново оборудване.
Самите вагончета пристигат, окомплектовани с документация, свидетелстваща за първа регистрация през 2006-та година. Е, няма логика, която да ги „оневини“ като закупено ново оборудване през 2014-та година. Колко е нова техниката доказва и гаранцията предоставена от доставчика – само една година.
Един от най-глождещите въпроси е „как така е калкулирана подобна грандиозна цена от 359 хиляди лева, когато асемблираното влакче струна значително по-малко“. Отговорът може би е в този сайт www.dottotrains.com , най-големият и авторитетен производител на атракционни влакчета в Европа. Дали пък и техническите параметри в проектното задание не са заимствани от този европейски признат производител?
0009_OLAFВ крайна сметка влакчето не е доставено от Dotto trains, а от „Еврогеймз“ ДЗЗД и „ЕТ-2002-Константин Димитров“. Оказва се, че същите контрагенти са доставяли атракционни влакчета и на други места – Враца и Гърмен. Във Враца влакчетата са две и са продадени на цена, която малко се различава от ловешката. И там са ги напълнили със съмнения, но и с доста неоспорими доказателства. Дори са сформирала временна комисия в местния общински съвет, която да проучи нарушенията извършени по време на проекта. Във Враца говорят за схема и картелно споразумение и правят сериозни усилия за да го докажат. Дали и ловешкия случай е от този тип? Ще ни кажат времето и надявам се компетентните органи.