Радка Рашева
Според стария календар, на следващия ден след Ивановден (20 януари), се нарежда един от тачените български празници – Бабинден. На този ден се почитат „бабите”, но не тези, които са ни люляли в скута си, които са се грижили за нас и ние много ги обичаме, а тези които са помагали на нашите прабаби, баби и майки да се появят децата им на „белия свят”.
Някога те са били единствената родилна помощ. Нямало е родилни домове, нямало е специално оборудване, нямало е дори електрическо осветление. Въпреки всички неудобства, за радост на бабата-акушерка и родителите, родените българчета били здрави и силни. Всяко семейство имало по 3-4 и повече деца. Затова и България била силна и красива.
Началото на лекарската акушеро-гинекологична помощ в Ловеч поставя през 1910 г. д-р Съев. Цели 35 години за родилен дом се е ползвало хирургическото отделение на Ловешката болница. В помощ лекарите в отделението е имало назначена акушерка. Въпреки по-добрите болнични условия повече от ражданията са ставали по домовете, но с участието на лекар и акушерка.
Едва от 12 април 1945 година в Ловеч се разкрива първото родилно отделение с 20 легла. Заемало е част от сградата на хирургическото отделение. Обособяват се и отделни операционни и се назначават четири акушерки. Първият завеждащ отделението е д- р Васил Д. Нанов, завършил медицина през 1931 г. в Лион, Франция.
На 18 август 1945 г. се открива ремонтираната и обзаведена с 15 легла сграда в центъра на града, определена за родилен дом (на мястото на тази сграда е построена тази част от пощата, която е срещу Сити центъра). Първото родено дете в новия родилен дом е момче – Орлин.
От октомври 1974 г. акушеро-гинекологичното отделение е настанено в новата сграда на окръжната болница. Тук залите са слънчеви и просторни, стаите за родилките са с по 2 и 3 легла. Създадени са кабинети, които отговарят на съвременните изисквания.
През годините в родилните зали се сменят лекари и акушерки, сестри и санитарки, но всяка майка помни тези, които в най-трудния, но и най-щастлив момент са били до нея, тези при които за първи път е чула дългоочаквания плач на своето дете.
Благодарност и поклон, за Вас хора с бели престилки и всеотдайни сърца!