Бях на 12, когато за първи път се вгледах и запомних Стефан Бояджиев, който всеки ден, яхнал колело, минаваше покрай нашата къща, отивайки на работа или връщайки се към дома си.Всъщност той не живееше в дома си, а в една занемарена пристройка към варошанска къща в горния край на града, на десния бряг на река Осъм. Семейството му беше изселено от София в Ловеч и въдворено точно в тази барака. Такива семейства имаше няколко в града, от които най-ярко си спомням три.Прочети повече: