Радка Рашева
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив в семейство на музикант. Още от малко момчето учи цигулка, пише стихове. Добре се представя на театралната сцена. В родния си град участва в любителска театрална трупа, по-късно като любител-актьор в софийски трупи и в софийския театър „Сълза и смях”. Със съдействие на артистите от този театър, той получава стипендия от Министерството на народното просвещение и заминава да учи музика в Милано (1898).
След завръщането си в България работи като диригент, музикант, композитор, учител по музика, а когато няма подходяща работа акордира пиана. Той е представител на първото поколение композитори в България.
Панайот Пипков пише музика за хорови песни, за народни, за детски училищни, пише маршове за духови оркестри, пиеси за цигулка, клавирни пиеси (едни от първите български образци в жанра), театрална музика. Автор е на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига”, „Когато бях овчарче”и „Де е България”, на две детски оперетки „Щурец и мравка” и „Деца и птички”.
Но всеки българин от първолачето до неговите баба и дядо познават Панайот Пипиков с песента „Върви, народе възродени”, която вече 115 години звучи по площадите и улиците на 11 и 24 май. За Ловеч е чест, че музиката на тази песен е написана в нашия град и за първи път е запята в петокласното мъжко училище „Йосиф I” в квартал Вароша, където учител е Панайот Пипков.
В спомените си за този паметен ден от своя живот, той пише „Малко дни преди 11 май на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час, а текущия да прекарам в изпяване на разучени песни.
Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета.
В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици – разбраха какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.Имах на разположение още тридесет минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитам дружно.
След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, но учениците – мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор – станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден.”
Директорът на училището Христо Бръмбаров също е развълнуван от песента и споделя с композитора „Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година (1901) и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество”.
Ежегодните Люляковите музикални тържества в Ловеч от 1968 г. носят името на Панайот Пипков, а неговият син, композиторът Любомир Пипков е председател на Организационния комитет на тържествата. След смъртта на Любомир Пипков (1974) от 1976 г. Люляковите музикални тържества се именуват „Панайот и Любомир Пипкови”.
Панайот Пипков е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) на 3 май 2001 година.