Иво Райнов
Щъркелите все по-рядко навестяват Ловеч. Вчера в официално съобщение на общинската администрация бе посочено, че през 2013-та година в местното АГ отделение са се родили 225 бебета. Ако приемем за достоверни данните на националната статистика за население от 35000 души излиза, че местната раждаемост е едва 6,4‰! Разбира се броят на родените деца в общината е малко по-голям (по традиция се добавят 50-60 деца към градската раждаемост), но това не променя стресиращия факт, че броят на бебетата се топи в прогресия. Например през 2012-та година в Ловеч са се родили 315 деца. Седем осем години по-рано дори са би 340-350. Простичко казано само за няколко години новородените в Ловеч са намалели с 1/3, а само в сравнение с предходната година – с ¼! Единствено наивник може да дефинира процесът като криза, това е направо демографска катастрофа.
Не подценявам факти, че все повече родилки раждат извън Ловеч, но няма как да бъдат толкова много, с колкото е намалял броят на проплакалите в нашия град деца. А и е конфузно да оправдаваме детеродния срива с недоверие към родилната помощ в Ловеч.
Естествено гузните или безразличните ще кажат, че такава е ситуацията в цялата страна. Да, ама не. Например областите Видин, Габрово и Кюстенди имат по-ниска раждаемост, ама там в админстративния център се раждат 50-60% от децата (при около 30% за Ловеч). Така, че се обзалагам, че родените бебета в тези градове са повече от нашите. Най-вероятно само Смолян и Разград ни конкурират в дъното на класацията за най-малко родени деца в областен център! Въпрос на време е да бъде обявена пълната статистика и всякакви спекулации на популистката местна политика ще бъдат опровергани.
Медиите вече официално определят рекордно ниската раждаемост за демографска катастрофа. На този фон при нас е направо апокалипсис, защото както я караме до 10-20 години няма да се раждат и по 100 бебета годишно. Далеч по-рано ще се наложи да затворим една трета от училищата си и силно да намалим капацитета на останалите. Не след дълго ще последва осезаемо намаляване на младата работна ръка и превръщането на общината в безинтересна територия за каквато и да е креативна инвестиция. Крайният резултат също е мрачен – непоправимо изоставаща и безнадеждно застаряваща община. Не че сега е много по-различно.
От години говоря за демографска програма и политика. Местната администрация, обаче, продължава да се държи повече от инфантилно по темата. Вярно е, че в бюджета за предходната година беше предвидена помощ от 200 лева за новородено дете, но този жест е просто популистки, ако не бъде обвързан с комплекс от икономически, социални и административни мерки. А точно затова няма и елементарно разбиране от страна на местната администрация. Пресен пример е приетата от ОС Програма за младежките дейности, Доста трябваше да убеждавам авторите за да запишат сред поставените задачи и мерки за поощряване на раждаемостта в общината.Накрая ги записаха, но на една от последните позиции като ясен израз за административното разбиране относно сериозността на проблема и неговото приоритетно решаване.
Напоследък нашата ловешка общност получава често лоши новини, на които за съжаление въобще не реагираме. Така е с все по-жестокия икономически упадък, с дълбокото потъване в мрежата на наркотиците, с демографското залиняване. По навик очакваме администрацията да намери решения на болните проблеми и не си даваме сметка, че поради нежелание, интерес или просто неспособност тя няма да го направи. Поне аз не вярвам, че в онази масивна административна сграда на площад „Екзарх Йосиф I“ има и частица намерение да се мисли и работи по демографските терзания на общината.
Сигурен съм, че решение има, но то няма да дойде от администрацията. В този град има достатъчно мислещи, способни и загрижени хора. Дошло е време за сътрудничество между тях и натиск върху неадекватната местна власт. Защото спасението на даващите се е дело на самите давещи се.
Министерството на образованието и науката е отнело наградата на 15-годишно момче, спечелило олимпиада по информатика, защото не ходи на училище, а учи вкъщи с майка си, съобщи бТВ.
Божидар Маринов от Смолян печели национално състезание по информатика миналата година под егидата на Министерство на образованието.
Детето получава предварително подписаната и подпечатана диплома, но в последствие ведомството разбира, че не ходи на училище – отнема му отличието служебно.
След това печели максимален брой точки на регионална олимпиада по информатика и би трябвало да се яви на националната като фаворит. Държавата обаче го дисквалифицира и му забранява да участва.
Божидар Димитров се обучава по американска програма вкъщи от майка си, която е сред родителите, изгубили доверие в образователната система и търсещи алтернативни методи за квалификация на децата си. Създаването на частно училище в момента обаче е извън закона, а по последни данни на международни организации 44% от 15-годишните са функционално неграмотни – притежават налети знания, но не знаят как да ги използват. Проблемът отдавна се е превърнал в симптоматичен за българското образование.
Според майката на Божидар Димитров, чиято основна цел е да предаде на детето си християнските ценности, училищната среда е „деградираща и място за обучение на характера няма”.
Тя обясни, че монополът на държавата в сферата е „наследство от комунистическото минало“ и „образованието трябва да бъде в ръцете на родителите, както е било при Възраждането”.
Татяна Предова, която е главен експерт „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ в МОН, не се съгласи с твърденията на майката, че средата в училище е „деградираща” и че образованието е под държавен монопол.
По думите й то е ангажимент на държавата и тя е задължена да осигури на децата посещаване на образователната система.
„Не казвам, че образованието е перфектно, но в последните години се правят много и съществени неща”, каза тя и посочи като пример повишение на квалификацията на учителите.
http://www.mediapool.bg/momche-koeto-uchi-vkashti-vmesto-v-uchilishte-obira-nagradi-po-olimpiadi-news215342.html
„Боби е на 13 години… Той е от онези даровити деца, които могат да донесат огромна слава на България, но „България“ не иска да бъде прославена от Боби, защото Боби е домашен ученик и не посещава държавно училище. През последните две години, Боби спечели всички състезания по програмиране, на които се яви . . . нелегално или полулегално. Системата не допуска до състезания деца, български граждани, които не ходят в държавно школо.
След всички тези опити да обясним на държавните чиновници, колко хубаво и славно би било Боби да представя страната ни, в крайна сметка се отказахме, понеже да водим диалог със стена, хвърля съмнение върху собственото ни психично здраве. C’est la vie, Боби ще прославя все други неща, но не и България, засега. Убеден съм, че когато почне да печели състезания, независимо от националният отбор по програмиране, някой ще се сети че е българин – гузно! Това разбира се няма да е проблем за MIT, на тях никак не им дреме дали Боби е ходил или не, в българско държавно училище. Американците си знаят работата и забелязват талантливите деца и през океана, докато нашите чиновници не могат да ги видят, макар да са пред очите им.
Тъжна и грозна е тази картина, уважаеми! Българите чезнат, образованието е нищожно, но при все това управниците ни са късогледи и отхвърлят възможността да направят нещо добро за страната си. Жалки нещастници! На всичко отгоре, случаят с моя приятел не е единствен, той е просто нарицателно. Има много талантливи деца, които се изявяват в различни изкуства и спортове, печелят международни награди и признание, но за тях не се говори, понеже не са се пръкнали от котилото на Матрицата. Да оцелееш самостоятелно е израз на „наглост“. Как така някой ще учи и знае нещо извън държавният стандарт!? Държавата не търпи конкуренция!
За мислещите хора отдавна е предизвикателство да оцеляват пряко държавните стандарти и закони. Много труд е нужен за да се имунизирате срещу бяса на чиновника, който следва като верен адепт религията на тоталната държава. А когато говорим за сфера, като образованието, която е виндикативна за държавата, нямате никакъв шанс. Да се забрани на Боби да се състезава за България, е като да умреш от кръвозагуба, понеже този, който иска да спре кръвотечението ти е „враг“. Точно поради подобна политика нацията ни се обезкървява откъм талантливи и способни младежи. България се самоубива!
Събуди се Българийо, спри да гониш младите и способни хора от пределите си! Не се иска много – трябва само да бъдат свободни от контрола и предразсъдъците на малоумните управници, които нямат никакво място в държавното управление! Работете за това!“
http://bgreformer.wordpress.com/2014/01/05/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0/