Павлин Иванов

Разбира се, че никой не може да се бърка във вътрешните отношения на партиите и коалиция при подредбата на листите за предстоящите избори. Това е вътрешен, техен процес. Работа на техните членове и симпатизанти. Става въпрос за тъй наречените „парашутисти“. Хора, идващи от някой край на България, за да бъдат избрани с гласовете на жителите на област Ловеч в бъдещия Парламент.

Областният град Ловеч отдавна няма свой представител в Народното събрание. От никоя партия или коалиция, излъчила народни представители.

Очевидно е, че представителите на политическите формации работещи в град Ловеч нямат никакви съпротивителни сили, за да се противопоставят на големите софийски лидери за спуснатите от тях „парашутисти“. От много години в Ловеч политически живот няма. Сделки, съглашения, клубове по интереси, сенчест бизнес между тях, определено да. Но местни политици с характер, зад които да застанат техни последователи, които да подкрепят местни кандидатури за народни представители, за съжаление на всички ни, не са налични.

Единици са изключенията, на хора от други краища на България, които са изпълнявали съвестно и лоялно към Ловеч и неговите жители, своите ангажименти и отговорности. Отново за съжаление, че това са единични случаи.

Все още листите на никоя партия или коалиция не са окончателно подредени. Все още има време за да се намесят местните структури и наложат аргументирано ловешки кандидати. Независимо за коя партия става въпрос. Това е принципно.

Всички сме се убедили чрез житейският си опит, че няма как външен човек, не познаваш характеристиките, обичаите, начина на живот, отношенията, икономиката, демографията, проблемите и потенциала, да работи за каузата Ловеч. Много хора твърдят, че „парашутистите“ не ги боли и не ги е грижа какво се случва тук и как живеем. Други споделят, че искат да могат да видят своя народен избраник на улицата или площада. Да могат да споделят с него своите проблеми и мечти.

Просто не е възможно чужд човек да изпитва онова усещане при влизане в Ловеч, когато сякаш сърцето ти започва да пулсира по друг начин, минавайки спускайки се край Пресечената скала и виждайки откриващата се приказна гледка към реката и „Вароша“. Това го изпитваме единствено хората, които сме израснали тук, които сме намерили любовта под достолепните дървета на „Баш бунар“ и сме създали семейства и деца на това красиво място.

Много бих искал да призова местните структури на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, Да България, ДПС, Изправи се и новата формация „Продължаваме промяната“, да направят всичко възможно и да се преборят за ловчалии. Да направят точно тези истински, сериозни и безкомпромисни усилия, за да спечели Ловеч.

Никоя партия и нейните местни структури нямат полза от „парашутисти“. Предполагам, местните лидери доста трудно обясняват на симпатизанти и членове защо им налагат чужди хора. Може би това е и една от причините за пълната парализа на политическия живот тук. Тотално разочарования на хората от собствените им лидери, както тук в Ловеч, така и на национално ниво.

Ако и този път местните политически лидери не се преборят за водачи на листи от Ловеч, сгромолясването и раздорите ще продължат, а от това, никой не печели.

Очевидно е, че трябват лидери с топки. Дали обаче са налични такива, ще разберем следващата седмица.