Честит празник, Езиковци!

На този ден,15 февруари, през 1950 г. в град Ловеч отваря врати ПЪРВАТА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ в България. Тя е наследник на Американското (основно) девическо училище, което протестантският мисионер Rev. D.C. Challis основава в Ловеч на 10. декември 1881г. В студения февруарски ден (14.02.1950 г.) приетите ученици пристигат в Ловеч от различни градове и села на България – с влак, с каруци или с файтони. В осем часа на 15.02.1950 г. в двора на Гимназията са събрани 250 ученици (165 момичета и 85 момчета), осем учители и първият директор на училището – Георги Колимечков.

За тържественото откриване тук са родители, граждани и заместник-министъра на народната просвета Петко Иванов. Завинаги се запомнят думите от приветствието му: „Няма програма за учебната работа, няма учебници. Всичко вие ще създавате!” Така и се случва! В края на всеки ден преподавателите разработват следващите уроци на ръка (тъй като няма дори пишеща машина на латиница) и го циклостират за учениците за следващия учебен ден.

Водещ е ентусиазмът и въпреки че учебната година за училището е значително по-кратка, материалът е усвоен и учениците успешно вземат годишния изпит по езика. Децата са разпределени в осем паралелки, живеят задължително в пансионите към училището (включително и тези ученици, които са от Ловеч). Учителите и възпитателите от сутрин до вечер са сред възпитаниците си – живеят също като тях в района на гимназията. Така през първата 1950/1951 учебна година в училището се изучават 13 учебни дисциплини. Съществуват три отдела: английски, френски и немски.

С разработената първа програма за подготвителната година е открит моделът на чуждоезиковото обучение, доказал се успешно през следващите десетилетия. А учениците са в състояние през следващата учебна година да изучават отделните предмети на съответния чужд език. Наред с усвояването на трудния и обемист учебен материал се развива и богата възпитателна дейност. Младежите са изключително активни и извън учебната работа – в областта на театъра, творческото писане, музиката, спорта, изобразителното изкуство (учениците не само са открили в някои от сградите на гимназията декори и театрални костюми от времето на Американския девически колеж, а сякаш във въздуха се носи творческият дух от дейността на множеството клубове от това предишно време).

Първият випуск на Средно училище за чужди езици (СУЧЕ) завършва през 1953 година, а от учебната 1954/1955 вече се изучават 16 дисциплини – включително и втори западен език в 8-ми и 9-ти клас, а руският език е задължителен в учебната програма до 1991-ва година. През 1954 година английският отдел е преместен в София и поставя началото на Първа гимназия с изучаване на английски език, а през 1958-ма година френският отдел е преместен във Варна, като поставя началото на Гимназия с преподаване на френски език. Заедно с учениците са преместени учители и възпитатели, за да предадат опита на училището по организацията на работата за усвояване на езика, извънкласните форми и пансионния ред. В Ловеч остава немският отдел (с четири паралелки) и поставя основите на Смесена гимназия по немски език (СГНЕ), която приема за свой патрон Ернст Телман – деец на немското и международното антифашистко движение.

През април 1959-та година Роза Телман (съпругата на Ернст Телман) присъства на официалното именуване на училището. Оттогава до наши дни празникът на училището е в петък около 16-ти април. Независимо че днес гимназията има друг патрон, датата 16.04. е приета като време, в което се завръщат възпитаниците от различните випуски, за да си припомнят своите младежки години. Символиката на възраждащата за нов живот пролет се оказва по-силна от всякакви идеологически постулати на различните етапи в историята на България.

През 1960-та година е въведен приемен изпит по български език и литература за кандидатите, желаещи да учат в гимназията, а през 1964-та се въвежда и приеман изпит по математика. Организацията и провеждането на изпитите се извършва в училището до 1999-та година, когато преминава към Министерството на образованието и се превръща в единен модел за прием за всички езикова гимназии в страната. Системата предвижда едногодишно интензивно обучение по западен език в подготвителен клас със задължително целодневно занимание.

За една година учениците трябва да научат 5-6 хиляди думи, да усвоят задълбочено граматиката и да овладеят до такава степен съответния западен език, че да са в състояние от следващата учебна година да изучават на него отделните предмети. До ден-днешен в училището се работи по тази целодневна система в първата година от обучението. В началото на 70-те години се откриват езикови училища и в други градове на страната, където – във въвеждането на вече утвърдената система на чуждоезиковото обучение в Ловеч – участват възпитаници на Първото езиково училище в България, разбира се, след като са получили и висше образование по съответния език. Езиковата гимназия в Ловеч се утвърждава като елитно училище, към него се стремят все повече кандидати и това налага през учебната 1982/1983 година да се открие още една паралелка.

В резултат на проведената реформа в образованието от 1983/1984 г. училището е преименувано в ЕСПУ „Ернст Телман” (Единно средно политехническо училище) с УПК и в последната година на обучението се изучават три вида технически специалности. От 1984/1985 г. са обособени групи по СИП за ІХ-Х клас, а през 1992/1993 г. е въведена и задължителноизбираема подготовка в ХІ клас. Поради нарасналия интерес към изучаването на западни езици през 1984-та година в училището е възстановено изучаването на английски език с откриването на две паралелки, а през 1986-та е възстановен френският отдел също с две паралелки. През 1994-та година се сформира испански отдел и обучението се осъществява в 4 немски паралелки, 2 английски, 1 френска и 1 испанска. (С първи западен испански завършват три випуска, а днес испански се изучава като втори чужд език.)

През всичките години в училището винаги са работили и преподаватели, които са носители на съответните изучавани чужди езици, което благоприятства по-лесното усвояване на фонетичните особености. След демократичните промени в България през 1989-та година наименованието на учебната институция става Езикова гимназия – гр. Ловеч (ЕГ – Ловеч) и е с това наименование до 1997-ма година. По случай 120-годишнината от избирането на ловчанския митрополит Йосиф за български екзарх нашето училище го приема за свой патрон и оттогава (28.10.1997 г.) до 2016г се нарича Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф І” (ГЧЕ „Екзарх Йосиф І”). Основания за приемане на патрона е титаничният български дух на екзарх Йосиф І, който 38 години носи тежкия кръст на църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело в България. На тържеството присъстват представители на Светия синод, водени от тогавашния патриарх на българската православна църква – Максим – който освещава училището с неговия нов патрон. От септември 2016 училището носи името Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф І“ (ПЕГ „Екзарх Йосиф І”).

От 2011-та е променена конфигурацията на паралелките: 3 немски, 3 английски, 1 френска, като още с постъпването си учениците избират от следните варианти: английски с втори чужд испански, английски с втори чужд немски, английски с втори чужд френски, немски с английски (3 паралелки), френски с втори чужд английски. От 2017/2018 учебна година с решение на общинския съвет в гр. Ловеч паралелките са намалени с една. В момента те са 5 на брой – две немски, една английска, една испанска и една френска. Учебната дейност по всички предмети се води на високо ниво и усилията на преподавателите и възпитателите намират проявление в успехите на учениците на национални и международни състезания и олимпиади, в реализирането на редица проекти през годините.

Партньорските връзки на гимназията ни с училища от чужди страни е от най-интересните дейности – особено в годините, когато пътуването в чужбина е трудно реализуемо в българското общество. Първите контакти се установяват през 1963-та година с училище от Цайтц в Германия. Следват ежегодни обмени с училища от други германски градове – Ерфурт (от 1965 г.), Фрийзенрийд (от 1996 г.) Фройденщат (от 1991 г.); с училище от Шато Гонтие – Франция. Днес контактите с различни училища от чужбина се осъществяват значително по-лесно предвид по-големите възможности за пътуване, но се изискват умения да бъдат спечелени проекти, каквито успешно се осъществяват с училища от Белгия, Холандия и др. Спечеленият от гимназията ни проект по програма „Еразъм+“ на ЕС ни свърза с партньори от Турция, Гърция, Италия, Испания, Словакия и Румъния. През цялата 73-годишна история на училището се изграждат и развиват уникални традиции. Езиковата гимназия в Ловеч е единствена в страната, в която ежегодно се реализира театрална постановка (от 1990 година в ПИЕСАТА участват само абитуриентите и се изпълнява на Празника през април). Музикалните дарби на учениците намират различни проявления – дълги години гордост на гимназията са смесеният хор и оркестрите (струнен и духов); фестивалите на политическата песен, а вече повече от 25 години се организира ежегоден музикален фестивал в три поредни вечери. Преди няколко години Spirit of Ezikova събираше езиковците на откритата сцена край СТЕНАТА в ПАРКА на училището.

Традиционните тържества по откриването на всяка учебна година и изпращането на абитуриентите тук са значително по-различни и емоционални от всяко друго училище, тъй като е много силна връзката между отделните випуски, които носят една и съща буква и имат един и същ преподавател в осми клас.

Всяка година ПРАЗНИКЪТ на гимназията се превръща в събитие за целия град и много възпитаници от предишните випуски се завръщат. През годините в училището ежегодно се списват разнообразни издания – вестници; стихосбирки; юбилейни и празнични издания; сборници, проследяващи историята на училището от двата периода и със спомени на възпитаници от различните поколения, алманаха на завършващия випуск. Може би най-големите промени през годините претърпява самоорганизацията на младежкия живот в училището. До 1990-та учениците са част от ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз, който до 1956 година се нарича ДСНМ – Димитровски съюз на народната младеж) – младежка организация, която има свой установен вид в държавата. След разпадането ѝ по време на демократичните промени отпада участието на младите хора в организирана структура. Именно под егидата на ДКМС някога се организират трудови бригади, които също отпадат. Впоследствие учениците в нашето училище се самоорганизират по повод емоционални мероприятия – предимно при осъществяването на училищния фестивал. Постепенно се оформя Ученическият парламент (от няколко години е ученически съвет), който все повече се налага като успешна водеща форма на младежкия организиран живот. Последните дейности на Ученическия съвет говорят за разбиране на нуждата от проявяване на гражданска позиция и отговорност към училищната институция. Разбира се, като във всички останали училищни дейности – и тук има какво още да се желае. Нашите ученици винаги са участвали в разнообразни спортни състезания, на които редовно се класират на призови места по хандбал, баскетбол, футбол и различни други спортове. От откриването на гимназията до днес са осъществявали своята педагогическа дейност над 600 преподаватели (българи и чужденци) и възпитатели. Много голяма част от учителския и възпитателския колектив са бивши възпитаници на училището. През годините от 1950 до сега в училището са се сменили 12 директори: Георги Колимечков (от 1950 до 1953), Илия Иванов (от 1953 до 1955), Иван Инджов (от 1955 до 1963), Илия Пенчев (от 1963 до 1968), Калчо Симеонов (от 1968 до 1971), Анелия Гълъбова (от 1971 до 1976), Петко Гаврилов (от 1976 до 1979), Никола Атанасов (от 1979 до 1981), Стефка Милева (от 1981 до 1989), Красимир Михов (от 1989 до 1992), Виолета Радева (от 1992 до 1995), Радослав Хитов (от 1995 до днес). Училищната сграда, пансионите, спортните игрища, спортната зала, алеите и паркът на гимназията са разположени на територия от 14 993 кв. м. и всяка една част от училищното пространство има своята вълнуваща история (от 1880 г. – със закупуване на част от мястото за Американския девически колеж – през годините, до наши дни, различни постройки са изграждани или събаряни, за да придобие обитаваното училищно пространство настоящия вид. В наше време във всеки град има възможност за изучаване на чужди езици, но ПЕГ „Екзарх Йосиф І” продължава да е желано училище и няма учебна година, в която запълването на паралелките да е бил под въпрос (за разлика от много други училища). И днес учащите се тук са от различни градове и села на България, но на пансион живеят само учениците от други населени места. Разбира се, училището си има своите проблеми, но само до известна степен имат право тези, които казват, че Езиковата не е това, което е била. Няма как да бъде, защото времената са други. Ако някога за едно място в гимназията са се състезавали от петима до 10 ученици, то днес конкуренцията е значително по-слаба.

Проблемите на обществото и в семействата се отразяват и на училището. Въпреки всички трудности обаче Духът на Езиковата е съхранен, преподавателите продължават да са взискателни и всеотдайни в работата си, а учениците се различават от предишните само по отпечатъка на своето време – иначе са все така мечтаещи, красиви и вдъхновени. Свято се пазят и развиват уникалните традиции!

Навсякъде в България и по света „Езиковата в Ловеч” е парола, която „отваря врати” и кара завършилите тук (независимо от кой випуск са) да се подкрепят. Безспорна е успешната реализация на завършилите Езиковата гимназия в Ловеч от първия до последния випуск. От хълма, където се раждат мечтите, откъдето тръгват млади хора, които се развиват като талантливи артисти, журналисти, дипломати, политически и обществени дейци, научни работници, учители, програмисти, инженери, лекари, изкуствоведи, прависти, икономисти… Всички те са гордостта на нашето ПЪРВОТО езиково училище в България!